Рядко чета стихове, да не казвам, че откакто учих за кандидат-студенстки изпити по литература в СУ, не съм сядала целенасочено да чета поезия. Обаче днес вместо да чета за политиката на религиите изведнъж се сетих за една стара моя тетрадка от подготвителния клас в английската гимназия, в която си записвах любими стихотворения и разни мои мисли за тях. Търсих я около 50 минути и я намерих в кабинета на баща ми, в един кашон с бележка на него “Неща за Елена да прегледа преди да ги хвърлим”. Там намерих още поне 10 неща, които мислех за безследно изгубени и нито едно не е за хвърляне. Избрах ви една страница, някъде от средата на тетрадката:

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс
Превод: Владимир Свинтила

А под него аз съм написала с едно отровно зелено мастило: “Много ми харесва, защото предизвиква две силни желания в мен.” Яд ме е, че не мога да си спомня какви са били те.