Георги, човече, знам, че четеш тук. Казах ти го преди 10 минути, но трябва да ти го кажа пак - не мога да повярвам, че те има тук и сега, такъв какъвто си. Нашето приятелство е минало през толкова много фази, даже и такива на не-приятелство, може би. Или поне периоди с пълна загуба на перспектива. Нито вярвам в телепатия, нито в soul-mates, нито в случайността, ОБАЧЕ ти се обади точно когато най-много имах нужда, без даже да го осъзнавам. Даже ако се чудиш (понеже знам, че се чудиш много), ти провокира това чувствоизлияние дето следва - ще има докато сте живи, да ме ебавате всички! Радвам се, че не съм си сменила номера. Ще си говорим пак, имам един милион неща още да кажа и да чуя. Стискам ти палци за бачкането, то се случва така или иначе. Ти си умен, успял, готин и печен. Животът ни никога не може бъде напълно подреден, щеше да е ебати скуката. Хората не можем да ги накараме да ни обичат насила. Споделената любов не можем да я накараме да ни се случва както и когато искаме. Знаем го и ти и аз, но е хубаво да си го припомняме така, за поддържане на депресарска форма. Но затова пък винаги можеш да се обадиш на мен, аз ще ти ги подредя нещата и ще ти вдигна малко самочувствието; ти моето - и сме квит. И най-накрая вземи се организирай, Пенсилвания ти е на 7 часа най-много. Не сме пили гадната евтина водка “Владимир” заедно от твоето завършване, а това беше преди прекалено много време. В Лондон не знам дали я има, а на мен не ми се мъкне тоя шит през океана.

Софи, честит рожден ден, mate. Не се сърди, че си втора сега; нали знаеш, че никога не може да бъде така. С теб каквото сме имали да си казваме в такива дни, сме си го казали отдавна. Наслаждавай се на момента, на това, което се случва сега. Другото ще го мислим като стане. Само ще те помоля да внимаваш с пиенето днес и по принцип, защото се знаем много добре. И слава богу, че Тейлър Лейк ти е далече, да не те мисля всеки уикенд ще се давиш ли или не и какво ще кажа на майка ти и на Ицо . Вместо подарък, ще ти напомня една история, която 100% си забравила. Преди 7 години за ваканцията бяхме само двете в Гейт, това 100% не си го забравила. Беше ужасно - имахме една микровълнова и 10 пакета пуканки, някакви пакетчета с ужасно гадни салами и сирена, никакви останали хора и много студ. Абе направо си беше страшно, особено като ми изкара акъла в банята с онова огледало и онова унгарското анимационно. И беше ужасно гадно, когато се обадихме в България за по 1.33 на минута с най-евтината карта навремето на IDT (помниш ли кретените от Бърнс Деъри дето ги продаваха?) и после плакахме поне 3 часа. И тогава в цялата мизерия и самота си извадихме роклите от бала - още ни ставаха - гримирахме се, сложихме си обувките с токчета, пуснахме си готина музика и си направихме най-хубавия купон в живота ми. Почувствах се толкова не-сама, толкова щастлива - исках да съм точно там, точно тогава, точно с теб, пък ако ще и още 10 години да трябваше да понасям мизериите на онази зима без празници. Тогава не можех да знам колко още ни предстои, колко много смях и сълзи е имало да си споделим. За твоя рожден ден пожелавам на себе си не 10, а още 100 такива години - като станем стари да можем да си спомним още поне 100 такива истории и да не ни се умира.

Борянке, обади се. Липсваш ми много. Аз все се сещам за теб към 9, а пък при теб е още 6 и си на работа. Попечи се малко на слънце и за мен; тук стана гнусна гадна есен и вали нон-стоп. Парно още няма, а трябва. Завиждала съм винаги за хубавата гъста права черна коса. Писна ми да се гаврят с мен с тъпи вицове за блондинки, дето даже може да се каже, че аз съм тъмно-руса и не се отнасят за мен. И без това вече всичките съм ги чувала по 200 пъти; ще взема тия дни една твоя снимка, ще ида на фризьор и ще кажа да ме направят като теб.

Сашо, Сашо … тебе ще те бия с големите шамари, приятелче. От детската градина ми лазиш по нервите с това как изчезваш и после “Опа, що не се обаждаш, бе?”. Щото си си сменил номера и ми вдига някаква Пуерториканка. От жени и иконометрия не ти остава време едно здрасти да ми кажеш, не те ли е срам. Брат ми иска да ти продава Голф-а. Вземи се осъзнай малко, не се познаваме от онзи ден. В момента точно ми трябваш ти с твоето ужасно цинично отношение към живота, да ме свалиш малко от облаците и да ми дръпнеш любимата ти реч за мъжете и жените. Пуша като комин напоследък и всеки пък като запаля си мисля колко много те разочаровам с това поведение. В “Текила” вече е ужасно, повече няма да ходя там. Мария ти праща поздрави и вече май не ти мисли онези неща. Майка ми ти праща аеро шоколад и картичка от България, обаче докато не ми се обадиш няма да ти ги пратя. Ходи ми се на сватба повече от всякога; действай, мама му стара, в теб са ми надеждите. Ще си изгнием стари и сами.

Сега вече си мислите всички, че най-после и аз съм се отпуснала малко по отношение на меките наркотици и съм се напушила и ме е хванала лигнята. This sentimentality does not look good on me. Не съм, обаче шибания живот е прекалено кратък, за да не ви кажа тези неща. Не че съм тръгнала да умирам, но след всички шитове от последната година, разбираемо е да се презастраховам Аз съм тук, вие сте там. Не знам къде съм, какво правя, защо; включила съм на авто-пилот. Не съм на 100 % щастлива, но се самонавивам - мобилизация на наличните ресурси му е майката. Обмислям си плановете, мечтая си за голямата промяна. Даже не ги обмислям, ами съм ги решила. Само още малко време и много късмет ми трябват.

Бъдете ми живи и здрави, ще се оправим всичките някакси. Ако не сега, то друг ден. И без това в момента ми се спи, утре ще ми разкажат играта защото спах цяло лято, а не писах дисертация. Поне обаче повече не искам никой от вас никога да не ми казва, че не споделям чувствата си, че съм пън и не ми пука. Пука ми много повече, отколкото някога съм ви казвала. Пън, не пън, аз съм си дърво. Без много да се надувате, но без вас не мога и не искам. И не си мислете, че някога пак ще ви кажа, че ви обичам - наслаждавайте се на малкото, можеше и без хич досега, нали?

Kiss,
E.