Понякога нещата просто се случват. Но започвам да си мисля, че ако още веднъж трябва да оставя част от сърцето си някъде, вече просто то ще спре. Багажът е събран, за разлика от мислите ми. Всичко беше хубаво, толкова хубаво. Остава още съвсем малко до момента, в който колесникът се отлепи от пистата и всички важни и хубави неща от тази страна на живота ми минат в режим пауза. И уж изборът е само и единствено мой, а винаги става така, че сълзите потичат самички. До следващият път.

Рядко чета стихове, да не казвам, че откакто учих за кандидат-студенстки изпити по литература в СУ, не съм сядала целенасочено да чета поезия. Обаче днес вместо да чета за политиката на религиите изведнъж се сетих за една стара моя тетрадка от подготвителния клас в английската гимназия, в която си записвах любими стихотворения и разни мои мисли за тях. Търсих я около 50 минути и я намерих в кабинета на баща ми, в един кашон с бележка на него “Неща за Елена да прегледа преди да ги хвърлим”. Там намерих още поне 10 неща, които мислех за безследно изгубени и нито едно не е за хвърляне. Избрах ви една страница, някъде от средата на тетрадката:

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс
Превод: Владимир Свинтила

А под него аз съм написала с едно отровно зелено мастило: “Много ми харесва, защото предизвиква две силни желания в мен.” Яд ме е, че не мога да си спомня какви са били те.

Shit happens pretty quick and then it hits the fan. As I was enjoying my last days at home, I found out that I had to have an urgent jaw surgery to remove some bad bone and a cyst. Now I am all stiched up, drugged up, swollen, but alive And the ugliness is all inside my mouth, so at least I don’t have to see it all the time. So, I will be in Sofia until the 14th, reasonably behind in school, but I guess when shit happens you deal with it. Plus everyone spoils me now, and I have nothing to complain about.