Вчера разчиствах една стара кутия с дискове и дискети в нас, които се подмятат от 3 години и все се канех да запазя каквото ми трябва и да ги унищожа. На една дискета от Colgate намерих един файл с име “lab_dnevnik”. Работех като lab consultant в студентския компютърен център и то често бяха някакви много късни часове през нощта и от скука и нежеление да си пиша курсовите работи си описвах смените. По принцип беше супер весело на тази работа, но не изглежда май така от тези записки. Така се смях, просто не мога да повярвам какви глупости съм писала и то месеци наред. Явно такава си ми е блогърската ми личност, още от дните преди да имам блог. Ето последните 3 записа във файла:

10.11.2002
Не издържам повече тук, ще се побъркам. На смяна съм с Жужу, която си пее китайски народни песни. Трети път и правя забележка и вече накрая ще я фрасна с тухлата по евро-политика по главата. В интерес на истината, след втората забележка мина само на мелодии, без думи. Аз пея ли народни песни? Не. Защо? Защото не съм на фолклорен фестивал, а на работа и тук има хора, които се опитват да учат!!! @#!% !!! А просто не ми се мисли какво ще стане след 30 години, когато светът ще е пълен с китайци. Нищо против китайците нямам, само да не пеят.

21.11.2002
Тази смяна е зле. Но може и да е по-зле. Ето например 5 неща, които мразя повече от работата в Coop-a: 1. бившата ми работа в библиотеката, 2. студено време, 3. изкуствен аромат на кокос, 4. Kimberly White, 5. месо.

18.12.2002
КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! Още само един семестър и идва истинския край, но засега и този ме устройва. Утре тръгвам, а не съм си събрала изобщо багажа. Вместо да си събирам дрехите дремя тук, а Жужу пак си пее, обаче не ми пука вече. Да си пее, ако иска и да танцува китайски кючек. Тъкмо малко подготовка за новогодишните програми с песни и танци на народите по БНТ.
Какво ще стане ако се прибера без багаж? Нищо няма да стане. Най-много баща ми да каже “това го очаквах от теб”, майка ми да се притесни че нямам зимни дрехи, а брат ми да изпадне в истерия къде са му подаръците. Няма как да събирам багаж, защото в Дани има купон, а аз като свърша след два часа искам да ида. Нед звъни на пожар да пита къде сме аз и Крум. Къде ли сме?!? Гнием в лаба, само дето Крум си е сложил слушалките и решава като изоглавен задачи по иконометрия за изпита си утре и не го ебе в лаба ли е, на луната ли е. Аз пък изпитите си ги взех, пуснете ме да си ходя. Изпушихме си цигарите още преди три часа. По-точно може да се каже, че Крум ги изпуши. Без багаж ще пътувам, тъкмо няма да го загубят. Все едно са го загубили.