Стискайте ми палци, котенца, че ще имам нужда от малко късмет утре. От упойката вече знам какво мога да очаквам: пълно размазване. Странно, но не ми е много напечено тази вечер. Може би утре ще ме хване малко страх и то не от друго, ами игли въобще не мога да понасям. Но пък какво сега - и по-зле може да е. Най-много накрая да остана без горна челюст и от сега усещам колко ще е гадничко. Макар че сигурно си има и добри страни, ама нещо ми е малко трудно да ги предвидя какви са. Но за какво са приятелите: “Е, к’во му е лошото бе, тъкмо няма да можеш да говориш много-много, а мъжете това много го обичат”. Ама те пък ще вземат да ми сложат изкуствена и тогава и това единствено мое привлекателно за мъжете качество ще иде по дяволите. Абе всъщност най-добре е да ми оправят моята си челюст; а пък аз обещавам да почна да говоря по-малко от само себе си.

Айде, I’ll be back. Or not Хехе, майтапче. Важното е да се мисли позитивно и да се мобилизира човек, както добре знаем. Всъщност, обаждайте се, аз ще ви пиша смс-и. И да се пазите.

***
Best Friends, second edition

Софи: Абе вече от приказки за този **** нищо друго ново не си ми казвала напоследък. Нито за брат ти, нито за сестра ти, нищо.
Аз: Аз сестра нямам.
Софи: Образно казано сестра ти.