Глупости
Има кофти дни. Има и хубави дни. Проблемът е, когато съотношението между двете категории надмине 1. Или 2. Или 7. Критичната стойност на тази величина все още не е емпирично доказана, но я наближавам.
Всъщност, обективно погледното всичко си е наред. Повече от наред. Нямам нито една причина да се оплаквам. Занимавам се с нещо, което ми харесва и на всичкото отгоре ми плащат. Живея в добре уреден град, имам парно, ток, чиста питейна вода, телефон, болница, висше образование (даже в излишък), демокрация или поне някаква форма на политическа автономия: все неща, които взети заедно са лукс в глобален аспект. Имам семейство, приятели, познати. Много неща, които ми доставят удоволствие: музика, филми, спорт. Пълна свобода на мисълта и действията, до степен в която наистина не ми се налага да се съобразявам с никой в ежедневието, освен с това да си върша работата по проекта като хората и да пиша що-годе смислена дисертация. Въпреки лицево-челюстните проблеми напоследък, като цяло съм здрава. Млада съм. Изобщо мога да продължавам така до утре да изреждам нещата, за които трябва да съм благодарна и да се радвам на живота. Всъщност аз съм благодарна и се радвам на живота.
Но се чувствам зле, емоционално и физически. Последните 10 дни бяха ужасни. Не, ужасни е доста лека дума. Искам наистина да мога да ги изтрия от съзнанието си. Не помня някога да съм била толкова зле физически. Мислех, че не ми се пише за това тук, но всъщност имам нужда просто да го забравя по някакъв начин и изливането на тази помия в Интернет ми е помагало преди. Излизането от упойката беше просто кошмарно. В продължение на повече от час осъзнавах перфектно, че ми говорят и се опитват да ме събудят, но не можех да си отворя очите. След това цял ден драйфах, не можех да понасям светлина, нито шум, ужасна мигрена. А после още по-болезненото осъзнаване, че до мен няма нито един човек освен лекарите, който да се е молел да си отворя очите по-скоро. Естествено знам добре, че на този свят има много хора, които истински биха се натъжили ако си останех вечно в упойка (даже някои четете това сега); но всички до един са толкова далеч оттук, че понякога се чувствам като на Марс. Абсолютната ежедневна самота и самодостатъчност са състояния с които сигурно мога да свикна, но не искам. Така съм избрала, малко или много съм свикнала, понякога ми харесва даже, но за първи път от 1999 година насам се запитах “защо?”. Много труден въпрос, в момента без отговор.
Съвсем несвързано с горните събития, но усилено многократно от тях, през последната седмица съм по-объркана и уязвима отколкото си представях, че съм способна да бъда. Толкова ми е трудно да обясня защо, най-малкото защото тук никога (специално проверих архивите до самото им начало) не съм писала интимни неща за себе си свързани с любовта - онази между мъжете и жените, а не онази по принцип. Най-малкото, защото никога досега не съм се чувствала така. Всъщност не мога да пиша за тези неща тук. В целия свят има само един човек на когото искам да ги кажа, а се страхувам, че той не иска да ги чуе. Много е тъпо да пиша така в трето лице, защото знам, че от време на време четеш тук и ако продължа ще наруша обещанието си да не натрапвам себе си и собствените и си желания без да се съобразявам. Затова стига толкова по тази тема. Не, има само едно последно нещо. Липсваш ми: без очаквания, без надежди, без обещания, без планове, без обяснения. Просто ми липсваш. Това е.
Убедена съм, че всичко това ще отмине. Не ми е присъщо да изпадам в подобни състояния на духа за дълго време. Но в момента просто имам нужда да се посамосъжалявам малко, да се отдам на вредните си навици, да се заровя в работа и да избягам от мислите си. Нямам нужда някой да ми казва, че всичко ще се оправи; аз знам, че всичко ще се оправи. Всъщност аз съм човекът, който винаги е казвал това и винаги е в добро настроение, мисли позитивно и гледа само напред. Просто в момента имам нужда от малко повече само-любов и вяра в себе си.
Извинявам се за правописните грешки, ужасната граматика и изобщо потресаващия ми стил като цяло. Факт е, че въпреки по 10 часа на ден прекарвам в писане, аз нямам дарба и добре че работата ми не зависи от това. Освен това въобще не ми се чете този текст втори път, камо ли да го проверявам за грешки.
Последно, ако някой от вас има тази песен в мп3 формат, моля го/я да ми се обади.
Пиленце, аз настоявам да кажа че всичко ще се оправи. Все пак сме някакви (много далечни) роднини и някакви (много близки) приятели и в такива моменти искам да знаеш че сме до теб и тук пиша и от името на Светлето. Много съжаляваме че не сме малко по-близо, ама то тая Америка цял континент бе и от единия до другия бряг си е като до България. Но ще се видим скоро по Тенксгивинг за 3 дена сме свободни с жената и детето има кой да гледа и ще ти уважим поканата дето 2 години си виси отворена. Темата за самотата ми е много болна и лична и затова ще искам малко да си помисля и ще ти кажа някой неща като се видим. Тогава ще си говорим много но сега искам нещо да напиша тук по другата тема; така го усещам. Нещо като отворено писмо, а ти свиквай че нали президентка ще ставаш, ще ти пишем тогава само така.
Не знам за кой и какво точно пишеш тук и не ми влиза в работата а пък още по-малко ме е*е дали чете, но аз ще ти кажа на теб лично нещо за любовта. Позволи ми от висотата на мойте 10-тина годинки в повече да знам повече от теб за жените и за мъжете. Искам да ти напиша нашата история първо и после ще видиш сама зашо.
Когато аз срещнах кака ти Светла отначало се изплаших яко. И тя като теб такава умна, хубава, успяла, на всичкото отгоре и ме харесва много и иска всякакви неща от мен. Аз някъв смотльо инженер, задръстеняк отвсякъде че и грозен с очила. И ако знаеш каква простотия направих до сега съжалявам. Аз в прав текст в очите и казах да ме остави на мира, да се маха откъдето е дошла, защото въобще не ми харесва и не я искам. Вътрешно в себе си умирах от мъка, никоя жена не ме беше карала да се чувствам толкова добре и готин и велик. Но ме хвана страх че ще трябва да оправдая нейната любов и някакви нейни очаквания, а нито мислех че мога, нито че искам. Най-много ме достраша че тя като разбере аз всъщност наистина що за кретен съм ще си тръгне и накрая ще остана здраво прецакан и така си мислех че се предпазвам и себе си и нея от разочарование. Светлето много се обиди и колко съм я наранил тогава само тя си знае, но не спря да ме обича. Не знам що за търпение и воля и е коствало докато аз се държах като инфантилен пубер с първото си гадже нищо че бях на 24. Аз тормозих нея и себе си и доста вода изтече докато осъзная че такъв шанс човек получава веднъж и само веднъж и тогава ме хвана пак страх, но този път че с тъпотията си съм провалил всичко. Но явно наистина ме е обичала а и аз нея и на по 24 години се оженихме противно на всичките ми предишни идеи за живота. На нашата сватба ти беше много малка, но помниш сигурно. Сега 13 години по-късно заедно обичаме едно малко бебе дето ти е някакво братовчедче 5-то. Колко пъти оттогава сме се разочаровали и аз нея и тя мен не мога да преброя. Никой не е идеален и животът не е лесен и все се намират проблеми. Обаче аз за себе си знам че това е човекът който ме допълва и преди да я срещна съм бил наполовина без да го осъзнавам. Мисля че и тя така ще каже за мен. Системата с две неизвестни има само едно правилно решение и се надявам сме го намерили.
С цялото това нещо искам да ти кажа че когато се намери твоето друго неивестно няма да ти се налага нито да го мислиш нито да се тормозиш. Няма да те хваля сега тук да не излезе че си хваля роднините демек и себе си
Ти сама трябва да си знаеш колко много можеш да предложиш на един мъж и той ако е правилния човек той ще го усети сам и ще ти покаже. Щом олигофрен като мен успя да го усети и да действа вярвай ми няма мъж на света който да не може (освен ако не си намерила някой американски реднек от Канзас примерно, за него не гарантирам вече 
). Ако не го направи, няма смисъл да се тормозиш защото значи че просто не си срещнала правилния още и е много глупаво да се хабиш по други. Може да не ми вярваш сега а и аз на 24 години едва ли съм го вярвал затова недей ако не искаш, но поне го обмисли. Достатъчно си умна да разбереш примера с нас, който ти дадох.
Хайде, пиле, пожелавам ти да се успокоиш и няма да ти се карам защо пишеш в 1.30 че и при мен сега стана точно толкова вече. Май ще си отворя и аз един блог да пиша по 10 страници вместо да ти пълня твоя.
Comment by Даниел — October 31, 2006 @ 5:33 am
След коментара на Даниел не знам какво бих могла да добавя. Просто искам да знаеш, че не си сама, каквото и да се случва. Много целувки.
Comment by petya — October 31, 2006 @ 7:35 am
Имам мптройката. Ако те интересува, знаеш къде да ме намериш
Comment by ladyvera — October 31, 2006 @ 11:20 am
Дани: Какво да ти кажа? “Благодаря” звучи тъпо. Такива неща от теб съм очаквала
. Айде обади се тази седмица когато ти е удобно, аз по-рано от 4 часа сутринта като гледам не си лягам, така че даже и късно да стане звъни спокойно.
Петя: Знам го
И ти знаеш обаче колко е лесно така да се почувства човек тук. За съжаление понякога така се случва. За щастие, всичко винаги отминава.
Вери: Можеш ли да ми я пратиш на lencheto в gmail? Благодаря ти предварително
.
Comment by Elena — October 31, 2006 @ 12:55 pm
Yo! За два дена съм в провинцията, връщам се и оттук направо се лее песимизъм. К’во става с теб? Правилно си сложила заглавие “глупости”.
. Извинявай, ама струваш доста повече от едно ново Ферари последен модел нищо, че ти е малко ремонтирана челюстната броня 
. Разбирам те колко е кофти да си самичка, обаче ти НЕ СИ само така ти се струва. Петя ти го каза същото. Лично за себе си гарантирам, че си имам brain counter до 14 декември и много се усеща липсата ти. Само да кажа нещо и на пича щом вече разбрах, че чете тук и Лени моля ти се не го трий защото пак ще го напиша ако трябва. Не те знам кой си иначе лично бих ти писал. Коментара ми от 8 окт. е за теб. You are one lucky motherfucker. Туй то.
Не съм ти роднина и мога да те хваля колкото си искам. Никой нямаше да инвестира 8 години х ~ $35К = $280К в теб ако нямаше логичен отговор на въпроса ти “защо”. Честно, ти си най-умният човек, който аз познавам да не говорим блондинка
Comment by Ники — October 31, 2006 @ 7:47 pm
Ники: O-o-o, повече такива неща няма да пиша тук, че направо си изпросих комплиментите. Да ти кажа ако можех да си менкам дипломите за едно Ферари + още нещо за осаналите пари, нямаше да се замисля изобщо
. Аз също броя дните до 14 декември, нямаш си даже и представа. Последното ще го оставя без да го трия и коментирам, обаче …
Comment by Elena — October 31, 2006 @ 10:21 pm
lipator
lipitor recall amlodipine atorvastatin atorvastatin 20 mg
Trackback by Anonymous — November 22, 2006 @ 2:40 am
ricetta natale
Blog Records:prenotazione albergoComments…
Trackback by ricetta natale — December 11, 2006 @ 1:03 am
gioco babbo natale
Blog Records:virgin rapeComments…
Trackback by gioco babbo natale — December 13, 2006 @ 12:17 am
vacanza di natale
Blog Records:testo canzone nataleComments…
Trackback by vacanza di natale — December 19, 2006 @ 10:14 am
brutal torture
Blog Records:albergo 3 stelle milanoComments…
Trackback by brutal torture — December 24, 2006 @ 3:46 pm
Uterine artery embolization.
Uterine fibroid.
Trackback by Uterine fibroid size. — November 18, 2007 @ 8:11 pm
Testosterone men.
Does taking testosterone cause prostate cancer. Testosterone. Low testosterone. Testosterone levels.
Trackback by Real and fake testosterone. — December 11, 2007 @ 3:10 pm
13520537cecfc7f9e1ec
13520537cecf
Trackback by 13520537cecfc7f9e1ec — December 22, 2007 @ 3:54 am