Всичко се оправя с един час здраво тичане в ритъма на хубава музика. Е, не че съвсем се оправя, но поне временно забравяш за проблемите и се отдаваш на ендорфиновия приток на еуфория. Още повече когато се уверих, че стрелката на шибания кантар все пак се движи надолу: - 4 кг за един месец си е направо супер. Ще видим след още месец как ще е.
На път към вкъщи след това си мислех как няма нищо за ядене и се отбих в магазина. Бях се замислила колко ми се ходи скоро пак на гребния канал и се сетих как 2 години в Colgate живях с голяма част от хората в отбора по гребане в една къща, където всички си готвехме заедно. Тези хора бяха в състояние да се хранят само с едно единствено нещо по всяко време на денонощието и изведнъж и на мен ми се довечеря от него: шейк от замразени ягоди и ванилово кисело мляко. Взех си двата необходими продукта, прибрах се и смесих по една чаша от тях добре в миксера. След това си си сипах шейка в шаренка промоционална чаша от тайландска бира, пуснах си радио “Тангра”, качих си краката на бюрото и тотално се размазах.

Мъчно ми е само, че не мога да бъда с теб сега, за да се опитам да направя нещата съвсем мъничко по-поносими ако ми позволиш. И да си разделим един ягодово-ванилов шейк.

Според мен най-хубавият руски филм на всички времена и така ми се гледа, а го нямам при мен. Но ви поздравявам този понеделник с емблематичната песен на Павел Луспекаев. Може да си я свалите ето тук или да я послушате тук.
А ако има грешки в текста, виновен е изцяло моят руски, не Луспекаев.

Ваше благородие, госпожа Разлука
всё мы с ней не встретимся, вот какая штука
Письмецо в конверте
погоди, не рви
Не везёт мне в смерти,
повезёт в любви

Ваше благородие, госпожа Удача
Для кого ты добрая, а кому иначе
Девять граммов в сердце,
постой, не зови
Не везёт мне в смерти,
повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Победа
Значит моя песенка до конца не спета
Перестаньте, черти
да клясться на крови
Не везёт мне в смерти,
повезёт в любви.

Честит рожден ден, бордови инж. Кирчев! Желая ти много любов и нова пералня. И както досега, броя на излитанията да е равен винаги на броя на кацанията.

Нали виждаш как здраво съм те хванала за ръка. Измъкване няма, братче .

Миналата година направих парти през октомври в нас, на което имаше 30 души, 10 танцуващи колежки, много алкохол и супер яко настроение. Тази година имаше 7, една седяща колежка, много алкохол и 6 останали в супер философско настроение. Беше готино все пак, бая се смяхме и си говорихме. Може би остаряваме нещо. Хубавото е, че колкото и алкохол да се изпи, пак остана много

Още по-готин от безплатния алкохол е подаракът ми от Джонaтан (с дългата коса на снимката). Миналата седмица той спомена, че ще ми направи двд със разни метъл песни и ще ми го донесе в офиса. Аз си мислех, че е забравил и не исках да нахалствам. Е, днес човекът ми подари 7 двд-та със 35 ГБ музика! Подредени по азбучен ред, с тагове като хората и въобще СУПЕР!!! Това си е направо Коледа посред октомври. Усещам как ми отидоха творческите планове за събота и неделя по дяволите с толкова много музика.

Вчера разчиствах една стара кутия с дискове и дискети в нас, които се подмятат от 3 години и все се канех да запазя каквото ми трябва и да ги унищожа. На една дискета от Colgate намерих един файл с име “lab_dnevnik”. Работех като lab consultant в студентския компютърен център и то често бяха някакви много късни часове през нощта и от скука и нежеление да си пиша курсовите работи си описвах смените. По принцип беше супер весело на тази работа, но не изглежда май така от тези записки. Така се смях, просто не мога да повярвам какви глупости съм писала и то месеци наред. Явно такава си ми е блогърската ми личност, още от дните преди да имам блог. Ето последните 3 записа във файла:

10.11.2002
Не издържам повече тук, ще се побъркам. На смяна съм с Жужу, която си пее китайски народни песни. Трети път и правя забележка и вече накрая ще я фрасна с тухлата по евро-политика по главата. В интерес на истината, след втората забележка мина само на мелодии, без думи. Аз пея ли народни песни? Не. Защо? Защото не съм на фолклорен фестивал, а на работа и тук има хора, които се опитват да учат!!! @#!% !!! А просто не ми се мисли какво ще стане след 30 години, когато светът ще е пълен с китайци. Нищо против китайците нямам, само да не пеят.

21.11.2002
Тази смяна е зле. Но може и да е по-зле. Ето например 5 неща, които мразя повече от работата в Coop-a: 1. бившата ми работа в библиотеката, 2. студено време, 3. изкуствен аромат на кокос, 4. Kimberly White, 5. месо.

18.12.2002
КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! КРАЙ! Още само един семестър и идва истинския край, но засега и този ме устройва. Утре тръгвам, а не съм си събрала изобщо багажа. Вместо да си събирам дрехите дремя тук, а Жужу пак си пее, обаче не ми пука вече. Да си пее, ако иска и да танцува китайски кючек. Тъкмо малко подготовка за новогодишните програми с песни и танци на народите по БНТ.
Какво ще стане ако се прибера без багаж? Нищо няма да стане. Най-много баща ми да каже “това го очаквах от теб”, майка ми да се притесни че нямам зимни дрехи, а брат ми да изпадне в истерия къде са му подаръците. Няма как да събирам багаж, защото в Дани има купон, а аз като свърша след два часа искам да ида. Нед звъни на пожар да пита къде сме аз и Крум. Къде ли сме?!? Гнием в лаба, само дето Крум си е сложил слушалките и решава като изоглавен задачи по иконометрия за изпита си утре и не го ебе в лаба ли е, на луната ли е. Аз пък изпитите си ги взех, пуснете ме да си ходя. Изпушихме си цигарите още преди три часа. По-точно може да се каже, че Крум ги изпуши. Без багаж ще пътувам, тъкмо няма да го загубят. Все едно са го загубили.

Така или иначе се е видяло, че този блог го ползвам главно като кошче да душевни и умствени боклуци. Brain dump. Този път поне ви предупреждавам, че ако не ви се четат боклуци по-добре да не четете.

Снощи беше поредната ми безсънна нощ, прекарана в самосъжаление, самота и работа. Не можах да мигна цяла нощ. Написах един смс, после се само-обвинявах. Слушах музика, гледах “Биг Брадър” и 2 филма дръпнати нелегално и чаках да стане 7, за да ида в офиса и да спра да мисля и да си кодирам цял ден новозеландски депутати и да стане утре и после петък и събота и неделя и така докато най-накрая се случи нещо хубаво. Гладих, подреждах. Разглеждах снимки. Подреждах си музиката в новия плеър. Къпах се 2 часа, гримирах се даже. Сутринта на път за работа автоматично си проверих пощата, не електронната, а металната малка кутийка с името ми на едно вече избеляло етикетче.

Там ме чакаше една голяма изненада. Кутийка с две толкова сладки неща. Писмо от мама, с дата от миналата седмица. Истинско, хартиено, написано с размазана евтина химикалка за 20 ст., но само за мен. И една вафла “Мура”. Върнах се, прочетох писмото сигурно 10 пъти и в рамките на един час изпитах всички емоции на които съм способна. Писмо никой не ми беше писал от много, много години. Не знам и аз от колко. За последно май Владислава от моя подготвителен клас и аз си пишехме писма, когато аз бях за 2 месеца в Свети Никола, а тя в Брацигово през лятото на 1995.

От България съм получавала съм картички за празници, мартенички, резервни лещи веднъж като загубих 2 чифта за 1 месец, забравено зарядно за телефон, списание “Блясък” веднъж от една приятелка. Но досега толкова никой не ми беше писал истинско хартиено писмо. Осъзнавам колко е глупаво и наивно да се радвам на нещо толкова дребно. Но наистина така се вълнувах докато го отварях.

Естествено, то е пълно основно с наставления да се пазя, да съм разумна, да не забравя да ида на лекар след операцията, да не излизам с мокра коса навън (много обичам, даже и през зимата го правя), да не се прибирам в 2 часа от офиса сама, да не ходя пеша по малки улички, да не си харча всички пари за дискове, книги, кино и други неуточнени “глупости”, да не пуша и да не си хабя нервите за глупости. Да не се притеснявам за дисертацията, ами да седна и да я напиша както аз си знам, пък все ще се получи нещо. Такава си е майка ми, може би всички майки са такива - обичта я разбира и показва много прагматично и конкретно. Чак накрая, след 2 страници с наставления и накратко преразказани случки за един рожден ден и една сватба е написала 10-15 реда, които са прекалено лични за тук. За живота, смъртта, любовта, срещите, разделите, съдбата и избора. И завършва с толкова простите и изтъркани думички “Пази се”. Разплаках се, и аз не знам дали от радост , от тъга, от липса на сън или от комбинацията на трите. При цялата си необузадана и неприкрита емоционалност, аз все пак плача със сълзи толкова изключително рядко, че за последните няколко години мога да изброя дните на пръстите на едната си ръка. След това си измих лицето, сложих си грима наново и тръгнах повторно накъдето бях тръгнала с все още мокра от сутрешното къпане коса. Не знам какво изпитват силно вярващите при религиозен катарзис, но аз май изпитах емоционален такъв.

Понякога е хубаво да си толкова, толкова, толкова далеч. Да си сама на края на света, на едно абстрактно място. И да няма телефони, е-майл, Скайп, а само едно писмо от един човек, който наистина да се притеснява, че се прибирам сама по тъмното. И най-сладката вафла “Мура” за закуска след безсънна нощ.

Толкова неща съм отминавала
Толкова любов забравила съм до днес
С толкова сълзи съм била прощавана досега
Толкова ръце са ме изпращали!
Ще идва лятото след него есента
Ще литнат спомени
И пак не спя.

Толкова мечти съм разпиляла,
Пътища и дни от мен избягали
Толкова слънца и бели птици срещнах аз
Толкова очи са ме обичали!
Ще идва лятото след него есента
Ще литнат спомени
И пак не спя.

Софи, това също не съм го писала аз . Но все едно съм …

Този разговор го проведох 20 минути след като видях темата на Петя и си казах: “Е, аз нямам някакви кой знае какви интересни алкохолни истории”. Очевидно имам, ама не ги помня

Silverstormer (09:48 AM) :
ti kak si tezi dni? chuh ot P.N. che rabotish mnogo ama veche sigurno ne ti pravi vpechatlenie tolkova.
helenne (09:48 AM) :
абе прави ми впечатление. неприятно впечатление . спах много малко снощи, а днес имам 1 млн работи
Silverstormer (09:49 AM) :
abe kato te znam ti si uchish kat za 6, bachkash kat za 6 i piesh kat za 6 taka che…ne mi se oplakvai! sigurno i glava te boli i si leko jadna?
helenne (09:50 AM) :
това за пиенето са само клюки пуснати от такива като тебе
Silverstormer (09:50 AM) :
aide ne e kato da ne te poznavam … da ti napomniam li sega onazi sluchka sys snega i czech-kinite i kak mi zagubi rukavicite i posle daje ne mi kupi novi
helenne (09:51 AM) :
такова нещо не си спомням въобще честно да ти кажа
Silverstormer (09:52 AM) :
estestveno che ne si spomniash. no az imam i svideteli i snimki.
helenne (09:54 AM) :
пълни глупости
Silverstormer (09:54 AM) :
taka shte kajesh, ama az se pribiram na 18 Dec i kato se vidim shte ti opresnia pametta.
helenne (09:55 AM) :
айде, че наистина имам много работа. ти какво си го ударил днеска на лафче. на Уол Стрийт е капитализъм – забрави ли??? да не ти припомнят като ти намалят пак заплатата тоя месец
Silverstormer (09:55 AM) :
abe vse shte mi ostanat da te cherpia 4 golemi na promocia v sofia sled 2 meseca.

Новите ми съседи днес си спретнаха ужасен скандал. 4 часа крещене и блъскане на врати. Обвинения главно - почнаха от котката, после за парите, през домашните задължения, до изневерите и паралелните връзки. Нулев диалог, само обидни серийни монолози. Ходих да се мотая насам-натам, за да не ги слушам, но като се върнах си крещяха още по-интензивно. Накрая пичът си тръгна и каза, че утре се изнася; ако си изпълни обещанието ще имам един нов съсед по-малко.

Може и да е нормално това, но аз определено се замислих. Тези хора за четири часа изсипаха толкова помия един върху друг. Разбирам, че в състояние на афект човек прави и казва неща, които не е задължително да мисли. Много ясно, че всяка нормална двойка има експлозивни моменти. Но все пак би трябвало да има някаква граница. Предполагам, че пичът все пак няма да си тръгне, ще се сдобрят, ще правят агресивен сдобряващ секс, всичко ще е ОК и така до следващия скандал. Никой не може да ме убеди, че такъв няма да има. Как се живее така? За мен лично това е форма на садо-мазохизъм. Сигурно е въпрос и на темперамент донякъде. Аз съм отвратително емоционална, но 4 часа крещене - е, няма да издържа никога подобно нещо. Напрегнах се достатъчно като страничен слушател, а какво остава ако бях участник.

Сега седя и слушам Ted Leo and the Pharmacists и си мисля по следните 2 теми от серията “как да се учим от грешките на тези около нас”:

- Крещенето не е приемлива форма на общуване. Ако нещо съм запомнила от лекциите по педагогика, това е, че колкото по-високо говориш, толкова по-малко възприемат думите ти. Следващия път когато ми се прииска да изкрещя на някой, ще дъвча дъвка орбит с портокал и ще си спомням колко ужасно и безсмислено и безсилно си крещяха днес тези двамата. Не че по принцип крещя, но така профилактично ще си спомням.
- Когато с някой не може дори да си поделите грижите за една котка нормално, не е добре да живеете заедно. Рано или късно ще почнете да се карате и за пари, и за домашни задължения и за изневери и за паралелни връзки. Факт.

P.S. Без да има много връзка с горното, получих един е-майл във връзка с поста ми “Висша Математика.” Оказва се, че имало книга по въпроса.

Как да не си харесва човек работата, когато тя включва срещи с тези хора? Сега дядо ми като ме пита пак какво значи “comparative political science” вече имам готов отговор: “Дядо, това значи, че може да си прекараш цял ден в разучаване на Тасманийския парламент и на неща като дебатите по приемане на закон за плевелите !”. Яко.

Ето още едно готино нещо, което ми попадна днес. Ако се чудите с какво да впечатлите мацките/пичовете на следващия купон, може да им цитирате малко статистики за световното развитие. Даже и да им ги нарисувате, след като видите как става на този интерактивен сайт. Номер 5 е особено информативен. но малко тъжен.

Колко е стандартното отклонение на сърцето? Това не беше на докторантския изпит по статистика. И добре, че не беше - щяха да ме скъсат.

so what if I’m on this phone
a hundred miles from home
…
well i will keep calling you to see
if you’re sleepin are you dreamin
if you’re dreamin are you dreamin of me

Емоционален овърлоуд. Тайм аут, ма френдз.

“Ура!” за приятелката, с която можеш да тръгнеш на планина в 9 сутринта с руса коса и да се върнеш от тях в 10 вечерта с червена. Червеното на бузите ми не е от боята, а от есенното слънце и може би от малко и от виното изпито в процеса на боядисване.

Много хубав ден. Разходихме се, наприказвахме се, порадвахме се на приятното време. Пазарувахме, но явно съм станала прекалено претенциозна, защото освен боя, шампоан и един диск друго не си купих. Обсъдихме всички важни политически събития на годината и постигнахме консенсус, че Брад Пит става все по-хубав с годините. Темата за мъжете уж беше забранена за деня, но Брад Пит е някакъв такъв абстрактен мъж и може да се каже, че не сме нарушили правилата.

Не си бях боядисвала косата от 4-5 години поне, а с такъв цвят пък никога не бях експериментирала. Може би е знак за депресия, или просто за желание за промяна. И понеже никаква реална и значима промяна за момента на хоризонта не се вижда, само това измислих. Така или иначе, харесва ми червеното засега. Ще видим утре на светло.

Ето и поредното нещо за зодии на което попадам тези дни, тези зодии почват да ме преследват май. На това поне доста се посмях. Моята зодия (рак) както винаги са я представили в много романтична светлина .

Малко хора знаят, че родителите на баща ми са от Румъния, преселили са се като деца със семействата си в България през 1941 година в резултат на непредвидимите превратности на съдбата, а доста по-късно са се оженили. Баща ми румънски никога не е искал да учи, а аз знам елементарни фрази попити през летата прекарани с тях. Бих искала да науча повече за тази част от мен, за съжаление имам само няколко много стари снимки и откъслечните разкази на баба и дядо за родителите им. Знам, че на румънската си половина дължа името си, русата коса (странно, но факт) и удивителната ми външна прилика с едната ми пра-баба. Пра-дядо ми е гледал хергеле от 200 расови коня; а аз винаги когато видя кон се вълнувам необяснимо - имам ги за страхотно красиви и грациозни животни. Чувствам се физически и емоционално най на място когато се намирам на открито, в равното поле - независимо дали е в Добруджа или в покранините на Санта Фе в Ню Мексико (уникално място, между другото).

Като цяло родовата ми история по бащина линия е доста бледа. “Но усещам в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв …”

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

I miss you, my friend, really. This shitty town just ain’t the same without you, your crazy Michigan beers, and the bizzare indie-rock you shared with me. You need to come back and visit soon. Soon means next weekend. It’s the Michigan game and I promise I will wear my Michigan t-shirt that always made you so proud.

It’s interesting that all the photos I have of you feature some disgusting cheap booze. Were we alcoholics? Are we still?
Edit: Oh, God, I just realized what you are holding in your hand: the horrible $8 tequila! I have not seen this shit since that day and I never want to see it again.