Барикадирала съм се с лаптопа си в библиотеката зад една камара книги. Преди малко на пича до мен му звънна телефона и мелодията беше … не, не, не е истина просто: Bandiera Rossa. Ама със “Evviva il socialismo e la libertà!” и всичко !!! След като го изгледах много любопитно и откровено нахално, се проведе следния диалог:
- Знаеш ли коя е тази песен?
- Да, знам, само че досега не я бях чувала на рингтон.
- Ама сигурна ли си? Коя е?
- Бандиера Росса, червеното знаме на социалистическия интернационал.
- Хаха, ама ти няма начин да не си социалист ако си чувала тази песен, защото за 4 години откакто съм с този рингтон в Стейт Колидж не ми се е случвало някой незпознат да познае.
- Може и да съм.
- Айде да се омъжиш за мен.
- Ха-ха. И да си сложа Bella Ciao на моя телефон.
В крайна сметка, пичът се оказа доктрорант по антропология от Сиатъл и не знам дали ще се женим, обаче със сигурност ще ходим да пием по нещо довечера с неговите приятели. По неговите думи, всичките антрополози били либерал-социалисти, не ме учудва - май всички в обществените науки, с малки изключения, бием много наляво политически и ни обвиняват, че мътим главите на децата с либерални идеи, т.н. академичен liberal bias. Което, разбира се, не е така, а дори и да беше, не виждам нешо толкова страшно - но по тази тема друг път. Днес е направо супер ден
Едит: Ако някой има желание да слуша още революционни химни, ето една добра страница: http://www.marxists.org/subject/art/music/index.htm
Bella Ciao наистина е много хубава песен - ако ви дразни социализма, там въобще няма пропаганда. Създава сладко-романтично, италианско настроение. Особено ако си свалите версията на Ив Монтан.
Doctor, Thank you! Thank you, thank you, thank you, thank you - I already called you twice, but now I can’t contain myself ! You are the BEST! Your “surprise” gift made my day, my week, my month and is very very close to being the gift of the year Really, it is fantastic; I can’t believe you thought of me and went through the effort - it’s so heartwarming. Loveya!
***
Най-сигурният признак, че наближава да се прибирам е когато почнат брат ми и още 3-4 приятели да ми пишат какво искат да си поръчат, откъде, колко струвало, дали да дадат сега парите на брат ми или на мен като се върна. От една страна, никога не съм отказвала подобни услуги; от друга страна, вече се чувствам като някакъв импорт-експорт на електроника/хранителни добавки/очила/каквото-останало-може-да-се-сетиш. Но, хубавото е, че скоро се прибирам Ако някой е останал да има нещо да си поръчва и не ми се е обадил вече 10 пъти, сега е моментът.
***
helenne (10:18 AM) :
брат ми, ще си изтрия вече icq-to: само някой нещо иска днес през 5 минути
sabcho (10:19 AM) :
сестра ми, аз няма нищо да искам днес, ама само да ти напомня да платиш на Хакера телефона и онова за борда
helenne (10:19 AM) :
не съм забравила
helenne (10:19 AM) :
то може ли като ми праща смс-и през два часа
sabcho (10:19 AM) :
на зор е явно
sabcho (10:20 AM) :
той иска още някакви чикии май, ама каза че ще ти се обади да ти ги поръча
helenne (10:20 AM) :
е с тези неща да се оправя сам
В крайна сметка, Хакера поне има правилен подход към нещата и знае как да си поиска услугата.
“Ako moje6 da si vigne6 telefona, 4e iskam da ti kaja kakvo sum si haresal da mi donese6. Osven teb de ”
Има песни, които само като ги чуя и ме изпълват с усещане за пълно, неподправено и безпричинно щастие през сълзи - няма по-добро начало на деня. Home of the Blues на единствения и най-големия Джони Каш е една от тях, даже и в изпълнение на Нора Джоунс. Гледахте ли филма за него? Понякога ми се струва, че само човек, който е преживял толкова голяма лична драма като дете може да напише такава музика и текстове.
Just around the corner there’s heartache
Down the street that losers use
If you can wade in through the teardrops
You’ll find me at the Home of the Blues
***
Логан: “Абе ти да не си си сложила днес грим?”
Аз: “Да, същия както и вчера и онзи ден и изобщо откакто ме познаваш.”
Логан: “А не, тоя е нов. Не съм го виждал. Сигурно е български.”
Аз: “Абе ти си куку. Защо да е български ?!? Това комплимент ли е или обида?”
Логан: “Не знам защо, не мога да го обясня, но на такъв прилича. Комплимент е.”
Аз: “Нито си ходил в България, нито изобщо нещо разбираш от български неща …”
Логан: “Да, ама българския грим го познах!”
Най-накрая една добра душа ми обясни какво е RSS и къде е RSS кода за моя блог. Предполагам, че ако някой използва подобна програма, може би вече го е открил сам. Но ето адресите за блога и за коментарите. Аз ги пробвах във Google reader и мисля, че работят. Ако има някакъв проблем, кажете ми - само дето не обещавам, че ще мога да го оправя
Анонимен колега: Оф, нищо не съм свършил днес, а уж трябваше да наваксам за цялата седмица.
Аз: От 3 часа си се залепил за компютъра ти, какво прави толкова време? Аз си мислех, че някакви данни анализираш.
Той: Гледах един документален филм за Исуус онлайн.
Аз: Моля ?!? Нали си атеист …
Той: Е, да ама предпочитам да гледам филми за раждането на Исуус отколкото да пиша дисертация за международните военни конфликти. По-ведро е някак си.
Аз: Ти само се замисли колко от твоите войни са свързани с тази тема и няма да ти се струва толкова ведро.
Той: Абе айде ако обичаш не ми отнемай и малкото хубави неща в живота !
***
***
Не знам дали ви се е случвало, но тук изрових разни академични неща, които съм писала преди 3 години време - първи курс в докторската програма. Курсови работи, презентации, проекти най-различни, които тогава са ми се стрували много тъпи, обикновено писани в последния момент преди крайния срок, страшно неоригинални и пълни с грешки. А сега ги чета и си мисля “Леле, колко съм била умна. Каква стройна мисъл, какви подредени аргументи. Кога затъпях така?” До защитата на проспекта ми остават 2 седмици, в които се надявам много силно поне 1/100 от предишната ми интелектуална дейност да се активизира …
Четох нещо тук за чалгата и за студентите в чужбина, което ме провокира да напиша нещо за своя личен опит с чалгата в Америка. Подобна музика не слушам за удоволствие, нито пък всеки ден. Даже може да се каже, че слушам такава музика само когато нямам избор. Но има една песен, която всеки път като чуя и изтръпвам. Песента не е нещо особено, но споменът свързан с нея е нещо, което колкото и да съм превъзмогнала, понякога се завръща с най-мощния възможен емоционален заряд.
Беше преди доста време. Зима. Само който е живял много на север знае за каква зима става дума - излизаш за 10 секунди и ти замръзват лещите в очите, преспи, виелици и сняг от октомври до април. Живеех точно под Данаил. Софи беше в Москва и той зае изцяло -но временно -нейната роля. И двамата лекувахме разбитите си сърца в продължение на месеци - отначало поотделно, но съвсем скоро открихме колко по-ефикасно е това да се прави заедно. И той и аз бяхме изгубили по една голяма илюзия. Нищо не сближава хората така както споделената негативна емоция, независимо колко сме различни двамата с Дани по принцип и колко различно го изживявахме. Оттогава си остана репликата: “Елено, само ти ме разбираш на тоя свят” (Софи тук със сигурност си представя и интонацията с която се казва това, хе-хе).
Лечението се състоеше в чалга, рок, джин, цигари, задачи по макроикономика и напушените философски разсъждения на Нед за живота и любовта - по много от всичко, не задължително в този ред. На литовеца в съседната стая му беше писнало от “срещи на клуба на анонимните алкохолици”, а пък на нас не можеше да ни пука по-малко просто. Естествено, че бяхме културни алкохолици . Тръгвахме редовно след безсънни нощи на лекции по немска литература при Хофман в 8.30 сутринта, където спяхме най-нахално, а в крайна сметка не знам как изкарахме шестици. Не си спомням нито една дума от милионите глупости, които изприказвахме през тези нощи. Спомням си как исках да се събудя и всичко да е спомен, а дори не можех да заспя. Толкова много сълзи, обида, неуспешни опити да изтриеш целувките на някой с целувките на друг, да забравиш и да продължиш. Сега ми се струва, че съм била друг човек. Със сигурност бях друг човек.
В крайна сметка, нашата терапия явно подейства или просто времето си каза думата. Както и всичко в живота, онзи период отмина. Дойде пролетта, след нея лятото, след тях още много дни и всичко някак си избеля. И за двама ни от онези любови останаха само по един спомен, по един белег, по една затворена страница и по един научен урок. Остана ни едно приятелство, което въпреки странното си проявление, си е част от житейския опит. А лично за мен остана ненавистта към джина - не съм близвала оттогава джин и ми става гадно само от миризмата му. През септември Дани ми поръча един голям джин в Джим Бийм в София, но дори и в името на спомените, не можах да го опитам и той си го изпи.
Да се върна на чалгата. Само една песен си спомням от стотиците тъпотии, които се слушаха на нашите pity parties. И със сигурност имам някаква условна реакция към нея, както към джина, като кучето на Павлов. Лятото на морето я чух случайно от някаква кръчма и ми идеше да седна на тротоара и да заплача, брат ми се скъса да ме подиграва и с право донякъде. Чалга, не-чалга, няма друга песен сред милиардите песни на света за онази зима, за онези емоции, за онази голяма първа истинска любов. Добре, че вече почти никъде не я пускат. Аз все пак много рядко си я слушам:
Такъв мъж няма просто. Тоест има, но е нереално красив. Изтекоха ми очите. В момента, в който за първи път се погледна в огледалото с бондския си фрак, аз направо изхълцах. А когато тича по боксерки по плажа … Офф, ама наистина: удоволствие e да го гледаш.
Събудих се днес с тази песен. Обичам да се събуждам късно в неделя събота (мерси, Ники), после много бавно да пия кафе и да се наслаждавам на ноемврийското слънце.
Бъди вечно пиян - това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва -
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел -
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори - Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян - не роб на времето
от вино, поезия или добродетел - все едно.
Шарл Бодлер
***
И един музикален поздрав от мен. По-точно от Тед, който тази вечер в 10 пак ще свири в един местен бар. Тед е супер. Супер просто. Не мога да избера с коя песен да ви подравя, затова си изберете вие.
За пореден (и надявам се не-последен път) се убеждавам, как понякога някой случайности те вкарват в други и после … За последните две-три седмици се запознах с толкова много нови хора, а пък с някои други хора, с които се познавам от години, открих нови хоризонти. Обаждат ми се, излизам, пътувам, вкъщи идват хора, аз ходя у тях, говоря си по различни теми, правя разни любими неща, смея се. Дните и нощите ми се струват прекалено кратки. Много е различно от монотонността, в която се бях закопала сама. Най-парадоксалното е, че въпреки динамиката се чувствам доста по-спокойна - разнообразието ми се отразява добре. Мисля по-ясно, пиша по-бързо и по-ефективно. Може би все пак изолацията за определени периоди има и положителните си страни, но е хубаво от време на време да изпитваш нуждата да общуваш с точно определени хора и да знаеш, че те пък искат да общуват точно с теб. Приятелите са нещо, без което явно не мога. Настроенията ми винаги са се меняли много бързо и са се лашкали от единия до другия край на емоционалния спектър. Но точно в този момент, преди да си легна с леко замаяна глава от прекалено многото ликьор “Плиска” - ега си гадния ликьор, а за това как се стигна до него ще трябва да пиша подорбно друг път - ми се иска да мога да запазя рядкото усещане на спокойствие и увереност. И най-вече да капсулирам в хапче искреното усещане, че няма по-хубаво от това да се прибера вкъщи (каквото и да значи вече това толкова разтеглено за мен понятие), да остана абсолютно сама, да си легна и да знам, че на сутринта всичко ще бъде просто ОК. Че животът е готин дори и без никаква grand идея къде, какво и кога предстои да се случва; без план. Защото съвсем скоро, когато се почувствам пак самотна и объркана, ще имам нужда от подобно хапче. Айде, лека нощ .
Отдавна се каня да напиша нещо за пънк музиката тук и все забравям; отлагам; мисля си, че няма какво толкова интересно да кажа. Всъщност обаче, основната причина може би е, че за тази музика мога да пиша много, както и за силната и идеологическа ориентация. И просто не знам откъде да започна …
Пънкът за мен е отражение на много от нещата, в които вярвам. Не бих казала, че съм формирала възгледите си под негово влияние, просто защото аз открих тази музика доста късно: някъде към последната си година в университета. Но определено мога да кажа, че беше любов от пръв поглед/първо прослушване. Първата банда, която ме запали бяха The Lawrence Arms и по-слециално Brendan Kelly - сега ми е малко странно, но тогава просто се влюбих в тях. Това беше преди myspаce, преди торентите и т.н. Около мен никой не слушаше таква музика. В продължение на месеци се ровех в разни zines, купувах дискове на поразия, слушах какви ли не шитове (за ужас на кротката и тихичка Анита), пишех в разни социалистически пънк форуми (в тях още пиша от време на време). Запознах се с 3-ма души в Colgate, с които си разменяхме дискове, а и досега си пишем в gmail почти през ден с нови mp3-ки (да живее gmail). След това дойдох в Penn State, където срещнах Джона ( д-р JV) и постепенно копирах не само огромната му колекция, но малко или много се повлиях музикално и идеологически от него - мисля си, че и той от мен. Определено обаче повече аз съм попила от него, отколкото той от мен .
За мен, пънкът е най-вече бунт срещу несправедливостите на модерното общество. Разбира се, тъпо ще е да се класифицират толкова много разнородни стилове и банди под един и същ общ знаменател, но като цяло това, който аз съм избрала да слушам, е не само страхотно като музика, а и като политическо послание. Не случайно, почти няма пънк музиканти, които да не се занимават и с политика, по един или друг начин. И не случайно, почти всички групи са заели някаква крайна идеологическа позиция. Преведох един кратък параграф от Punkvoter.com, който по-добре от мен обяснява какво искам да кажа:
Спомнете си, че някой от най-великите изобретатели на пънк са се опъчвали срещу нормите на техните общества. Пънк рокът ясно разчупва консервативните течения на много пуритански, а пък иначе така нарачени “модерни” правителства. Групи като Sex Pistols, MC5, The Clash, Subhumans, Minor Threat, Crass, и Propagandhi са били глас на работническата класа и на малцинставата във времена на бунт. Пънк музикантите никога не са се страхували да говорят по теми като наркоманията, самоубийството и форми на дискриминация като сексизъм и расизъм. От благотворителни концерти (California’s NOFX, Green Day), до приюти (DC’s Fugazi and Positive Force), пънкарите винаги са проповядвали обществена промяна. Въпреки че разнообразието на пънкарите заема целия политически спектър от крайно ляво до крайно дясно (включително и такива, които изповядват пълния разпад на правителството), пънкът винаги е пропагандирал с надеждата да превърне промяната в реалност.
Както става ясно, за разлика от много предразсъдъци по отношение на този стил, той не проповядва анархизъм, неподчинение или пълно отричане на властта/правителството/държавата. Както във всички крайности, и тук се намират откровено луди хора, дори опасни: има доста нео-нацистки, анархистки, расистки пънк банди. За тях няма да говоря, просто защото според мен няма какво да се каже, освен че никой мислещ човек не би ги слушал. А немислещите могат да намерят вдъхновение не само в пънк музиката.
Миналата седмица си говорихме с Джона, че нито той, нито аз някога сме изпитвали дори най-малко влечение към суб-културата изградена около пънка: прически, пиърсинг, дрехи, лайфстайл, ъндерграунд общества. Лично за мен, тази музика винага е била състояние на духа и мисълта, а не обществена позиция, която искам да изразявам по подобен начин. Никой от пънк приятелите ми не прилича на такъв и добре, че е така .
Иска ми се по-нататък да намеря време да пиша малко и за останалата музика с ляво политическо послание. Да видим дали ще го изпълня.
Тук могат да се намерят много интересни неща, макар че някой наистина са крайни.
The Clash: малко информация за най-великата пънк-рок група на всички времена
А ето този списък включва почти всички пънк банди, които аз обожавам. И понеже са в азбучен ред, държа да отбележа, че Rancid винаги са си номер 1 в моето сърце. За тях трябва някой път да напиша нещо подробно.
Но за да има и малко разнообразие, поздравявам ви днес с едно други любимци - Pennywise и тяхното Society:
Nickelback - 4 март !!! Може да са канадци, може на моменти да са малко лигави, обаче мен ме кефят. Много много много ме кефят.
Супер. Толкова не съм се радвала за концерт от Пърл Джем - за техния концерт разбрах, когато идвах тук за първи път на посещение и после дойдохме аз и Стейси с кола под наем за един ден чак дотук от Ню Йорк - страхотен спомен имам. Отделно, че тогава за първи път се запознах с д-р JV. Бях го виждала само веднъж преди това - като ме приеха - а той ни приюти и ми помогна да си намеря първия апартамент, който в последствие се оказа голяма мизерия и все още е повод за заяждане. И до ден днешен ми е готино като се замисля колко сме били различни тогава - различни един от друг, от себе си - а пък още от самото начало си знаех, че ще се разберем. Kолко много неща са се случили за тези 3 години и половина, а колко бързо мина времето! Пърл Джем не случайно са ми толкова драги - те и техния пенсилвански концерт маркират началото на една важна част за (и от) мен- първите вълнения на ново място, с нови хора, ново ежедневие. Добре ще е да си спомням от време на време и да си повтарям, че “да, наистина аз си избрах това място, тези хора и този живот пред Вашингтон- защото ми хареса” .
Абе не знам дали колкото тогава се вълнувам, но поне се сравнява с Live през април, но тогава бях на прага на лудостта преди изпитите ми и някакси концерта ми мина почти без вълнение, а и тях ги бях виждала на живо преди във Филаделфия. Kато се замисля, досега не съм била в BJC на разочароващ концерт , но след Pearl Jam (които винаги ще са си номер 1), най-много ми харесаха RHCP (естествено) и Def Leppard.
Звука в BJC е страхотен, атмосферата обикновено е уникална (макар и да не е футболен мач - манията на Пенн Стейт), а за Nickelback нямам съмнение, че ще са на ниво. Ето едно положително нещо на нашия град, за което се радвам - рядко се ми случва да намирам такива неща - и заслужава да се отбележи.
Антонио Грамши - италиански политически теоретик и един от идеолозите на световната левица - е добре известен с цитата си “Pessimism of the intellect, optimism of the will.” Песимизъм на разума, оптимизъм на волята - колко удачно за снощния маратон!
Мислех си, че само аз имам важна работа за предаване в понеделник сутрин и че ще съм сама в целия факултет през нощта в неделя. Естествено, не бях единствената - това досега май и не се е случвало. Освен, че имаше кой друг да се кефи на Rancid, имаше и кой да ми помогне като запецнах с едни изчисления, а пък аз върнах жеста 3 часа по-късно. Може да не съм в идеални отношения с всички колеги, но пък тези, с които се разбирам, се разбирам изключително добре. Бяхме изненадващо продуктивни и си документирахме работния процес в снимки за спомен - да може един ден да ни е още по-сладка тортата за завършването. Или да показваме на внуците как сме си пропиляли младостта. Като си спомним следните мизерии:
1. Винаги се започва с добро настроение в 6 вечерта.
2. Някъде към 3 идва първия момент на умора и лека паника, но точно тогава се появява статистическия гуру, който ми оправя модела
3. До 7 обаче все още бяхме будни (за разлика от предишните ми заспивания) и даже бяхме привършили, така че си лафихме за нещата от живота и играхме табла онлайн. Супер уморена съм и ми личи.
4. И естествено, на кафе се ходи още като отворят в 9 А пък студа навън действа ободряващо. Моя прозорец отвън изглежда много по-малък: точно над лявата врата на сградата.
А, да - защитата на проспекта ми е на 11-ти в 11 ! Започвам малко да се притеснявам …
Все пак, геройски издържах до края на деня, когато се пренесохме да гледаме американски футбол (ужас!) и да си говорим за глупости. Тази година баланса в програмата ни е много изкривен - при само 4 неомъжени/несгодени жени, има поне 10 колеги в подобно положение и съответно компанията за излизане след работа е в много различен състав от това, на което бях свикнала. Но освен, че това значи прекалено много разговори за американски футбол (пак ужас!) и прекалено малко приятелки, все пак има и известни предимства - много по-малко клюки, изпращат те до вкъщи, носят ти лаптопа, винаги са навити за концерт или кино. Ако не друго, мъжете политолози се докават като големи кавалери напоследък . При целия ми феминизъм, не мога да се оплача
Track 02.
Good morning heartache
You’re like an old friend
Come and see me again
***
Някой съсед май е имал по-скапана седмица и от мен. Доказателството: една бележка, която намерихме под чистачките на д-р JV рано в неделя сутрин. В негова защита, беше си паркирал много добре. А и да не беше, какво от това - това си е моето място, има си даже номер “7″ и на всичкото отгоре никой не паркира нито на “6″, нито на “8″; а колата даже не беше извън линиите, просто не беше точно в средата. Поне се посмяхме доста. Чудехме се защо “паркирай” е с главна буква. Но по-забележително е как авторът първо е сложил точка, а после за ефект е добавил и удивителна .
Съвсем отделно от бележката, той е най-търпеливият и разбран човек, когото някога съм срещала и който издържа стоически на моята припряност. Обичам спокойните хора, които знаят какво искат и са уверени в себе си и възможностите си да го постигнат, но не прекалено уверени: опитвам се да бъда като него в това отношение, но съм много далеч. И има най-готината музикална колекция на света, поне според моя вкус, така че и аз и iPod-ът ми в момента сме много обновени. Поздравявам ви с Rancid, за пореден път . Но техните текстове са толкова политически като цяло, че наистина не е странно колко много ни харесват. Този текст пък е любовен, доколкото пънкът може да бъда такъв:
***
Толкова много мразя офиса в неделя. Особено когато леко ме боли гърлото и имам хрема.
propecia online looking for tamiflu no prescription, buy tamiflu, cheap tamiflu online. buy propecia;propecia testimonials? Made for baldness treatment propecia without prescription, generic propecia. is cialis better than viagracomprar acomplia where can i buy acomplia online, is it generic acomplia ? propecia buyorder propecia! this is weekend pill or buy cialis online, also known as ed pill. cheap tamiflu
