Антонио Грамши - италиански политически теоретик и един от идеолозите на световната левица - е добре известен с цитата си “Pessimism of the intellect, optimism of the will.” Песимизъм на разума, оптимизъм на волята - колко удачно за снощния маратон!

Мислех си, че само аз имам важна работа за предаване в понеделник сутрин и че ще съм сама в целия факултет през нощта в неделя. Естествено, не бях единствената - това досега май и не се е случвало. Освен, че имаше кой друг да се кефи на Rancid, имаше и кой да ми помогне като запецнах с едни изчисления, а пък аз върнах жеста 3 часа по-късно. Може да не съм в идеални отношения с всички колеги, но пък тези, с които се разбирам, се разбирам изключително добре. Бяхме изненадващо продуктивни и си документирахме работния процес в снимки за спомен - да може един ден да ни е още по-сладка тортата за завършването. Или да показваме на внуците как сме си пропиляли младостта. Като си спомним следните мизерии:

1. Винаги се започва с добро настроение в 6 вечерта.

2. Някъде към 3 идва първия момент на умора и лека паника, но точно тогава се появява статистическия гуру, който ми оправя модела

3. До 7 обаче все още бяхме будни (за разлика от предишните ми заспивания) и даже бяхме привършили, така че си лафихме за нещата от живота и играхме табла онлайн. Супер уморена съм и ми личи.

4. И естествено, на кафе се ходи още като отворят в 9 А пък студа навън действа ободряващо. Моя прозорец отвън изглежда много по-малък: точно над лявата врата на сградата.

А, да - защитата на проспекта ми е на 11-ти в 11 ! Започвам малко да се притеснявам …

Все пак, геройски издържах до края на деня, когато се пренесохме да гледаме американски футбол (ужас!) и да си говорим за глупости. Тази година баланса в програмата ни е много изкривен - при само 4 неомъжени/несгодени жени, има поне 10 колеги в подобно положение и съответно компанията за излизане след работа е в много различен състав от това, на което бях свикнала. Но освен, че това значи прекалено много разговори за американски футбол (пак ужас!) и прекалено малко приятелки, все пак има и известни предимства - много по-малко клюки, изпращат те до вкъщи, носят ти лаптопа, винаги са навити за концерт или кино. Ако не друго, мъжете политолози се докават като големи кавалери напоследък . При целия ми феминизъм, не мога да се оплача