Отдавна се каня да напиша нещо за пънк музиката тук и все забравям; отлагам; мисля си, че няма какво толкова интересно да кажа. Всъщност обаче, основната причина може би е, че за тази музика мога да пиша много, както и за силната и идеологическа ориентация. И просто не знам откъде да започна …

Пънкът за мен е отражение на много от нещата, в които вярвам. Не бих казала, че съм формирала възгледите си под негово влияние, просто защото аз открих тази музика доста късно: някъде към последната си година в университета. Но определено мога да кажа, че беше любов от пръв поглед/първо прослушване. Първата банда, която ме запали бяха The Lawrence Arms и по-слециално Brendan Kelly - сега ми е малко странно, но тогава просто се влюбих в тях. Това беше преди myspаce, преди торентите и т.н. Около мен никой не слушаше таква музика. В продължение на месеци се ровех в разни zines, купувах дискове на поразия, слушах какви ли не шитове (за ужас на кротката и тихичка Анита), пишех в разни социалистически пънк форуми (в тях още пиша от време на време). Запознах се с 3-ма души в Colgate, с които си разменяхме дискове, а и досега си пишем в gmail почти през ден с нови mp3-ки (да живее gmail). След това дойдох в Penn State, където срещнах Джона ( д-р JV) и постепенно копирах не само огромната му колекция, но малко или много се повлиях музикално и идеологически от него - мисля си, че и той от мен. Определено обаче повече аз съм попила от него, отколкото той от мен .

За мен, пънкът е най-вече бунт срещу несправедливостите на модерното общество. Разбира се, тъпо ще е да се класифицират толкова много разнородни стилове и банди под един и същ общ знаменател, но като цяло това, който аз съм избрала да слушам, е не само страхотно като музика, а и като политическо послание. Не случайно, почти няма пънк музиканти, които да не се занимават и с политика, по един или друг начин. И не случайно, почти всички групи са заели някаква крайна идеологическа позиция. Преведох един кратък параграф от Punkvoter.com, който по-добре от мен обяснява какво искам да кажа:

Спомнете си, че някой от най-великите изобретатели на пънк са се опъчвали срещу нормите на техните общества. Пънк рокът ясно разчупва консервативните течения на много пуритански, а пък иначе така нарачени “модерни” правителства. Групи като Sex Pistols, MC5, The Clash, Subhumans, Minor Threat, Crass, и Propagandhi са били глас на работническата класа и на малцинставата във времена на бунт. Пънк музикантите никога не са се страхували да говорят по теми като наркоманията, самоубийството и форми на дискриминация като сексизъм и расизъм. От благотворителни концерти (California’s NOFX, Green Day), до приюти (DC’s Fugazi and Positive Force), пънкарите винаги са проповядвали обществена промяна. Въпреки че разнообразието на пънкарите заема целия политически спектър от крайно ляво до крайно дясно (включително и такива, които изповядват пълния разпад на правителството), пънкът винаги е пропагандирал с надеждата да превърне промяната в реалност.

Както става ясно, за разлика от много предразсъдъци по отношение на този стил, той не проповядва анархизъм, неподчинение или пълно отричане на властта/правителството/държавата. Както във всички крайности, и тук се намират откровено луди хора, дори опасни: има доста нео-нацистки, анархистки, расистки пънк банди. За тях няма да говоря, просто защото според мен няма какво да се каже, освен че никой мислещ човек не би ги слушал. А немислещите могат да намерят вдъхновение не само в пънк музиката.

Миналата седмица си говорихме с Джона, че нито той, нито аз някога сме изпитвали дори най-малко влечение към суб-културата изградена около пънка: прически, пиърсинг, дрехи, лайфстайл, ъндерграунд общества. Лично за мен, тази музика винага е била състояние на духа и мисълта, а не обществена позиция, която искам да изразявам по подобен начин. Никой от пънк приятелите ми не прилича на такъв и добре, че е така .

Иска ми се по-нататък да намеря време да пиша малко и за останалата музика с ляво политическо послание. Да видим дали ще го изпълня.

Това е моят home page

Тук могат да се намерят много интересни неща, макар че някой наистина са крайни.

The Clash: малко информация за най-великата пънк-рок група на всички времена

А ето този списък включва почти всички пънк банди, които аз обожавам. И понеже са в азбучен ред, държа да отбележа, че Rancid винаги са си номер 1 в моето сърце. За тях трябва някой път да напиша нещо подробно.

Но за да има и малко разнообразие, поздравявам ви днес с едно други любимци - Pennywise и тяхното Society: