Анонимен колега: Оф, нищо не съм свършил днес, а уж трябваше да наваксам за цялата седмица.
Аз: От 3 часа си се залепил за компютъра ти, какво прави толкова време? Аз си мислех, че някакви данни анализираш.
Той: Гледах един документален филм за Исуус онлайн.
Аз: Моля ?!? Нали си атеист …
Той: Е, да ама предпочитам да гледам филми за раждането на Исуус отколкото да пиша дисертация за международните военни конфликти. По-ведро е някак си.
Аз: Ти само се замисли колко от твоите войни са свързани с тази тема и няма да ти се струва толкова ведро.
Той: Абе айде ако обичаш не ми отнемай и малкото хубави неща в живота !

***

***
Не знам дали ви се е случвало, но тук изрових разни академични неща, които съм писала преди 3 години време - първи курс в докторската програма. Курсови работи, презентации, проекти най-различни, които тогава са ми се стрували много тъпи, обикновено писани в последния момент преди крайния срок, страшно неоригинални и пълни с грешки. А сега ги чета и си мисля “Леле, колко съм била умна. Каква стройна мисъл, какви подредени аргументи. Кога затъпях така?” До защитата на проспекта ми остават 2 седмици, в които се надявам много силно поне 1/100 от предишната ми интелектуална дейност да се активизира …

***