Влезнала съм в някаква серия - пиша, пиша, пиша … пия чай и спя.

Доволна съм, чувствам осезателен напредък в сравнение с там, откъдето започнах преди 3 месеца. Д-р-ът снощи прочете поредния вариант и го хареса. Според него, а и аз съм съгласна, най-после преодолях страха си от грешки и осъзнах, че нищо никога няма да е перфектно, но трябва да има прогрес. Изключително мотивиращо действа, когато знаеш, че си на прав път. Още колко много има - не мога да го мисля сега това.

Чувствам се спокойна, удовлетворена и, за разлика от последния месец, наспала се.

Зимното слънце напича лицето ми през прозореца и съвсем скоро ще започнам да мъркам от удоволствие.

След малко излизам за подаръци, много обичам да подарявам.

Животът е толкова хубав.

***
МАТЕМАТИКА ~ Александър Геров

Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смут, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.

Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.