Edit в 21:25 : Изнервена съм много, много, много. Уж си бях казала, че няма да се притеснявам, че всичко ще е наред. А пък в момента не мога да си намеря място. Винаги ми е свит стомаха преди изпити, особено толкова важни. Отивам някъде да се разходя в тъмното за 15 минути, не ме свърта повече тук. Всякакви съвети за борба с притеснението са добре дошли.
***
Снощи поставих нов алкохолен рекорд. Не че е за хвалене, но наистина, наистина порядъчно прекалихме - всъщност прекалих само аз. Говори се, че една снимка каза 1000 думи. Ето моите хиляда думи за събуждането ми тази сутрин:

Най-хубаво е да знаеш, че има някой, който дори и след като те е (видял/слушал реч по въпроса за скапания ти живот/разчистил е след гостите/излезъл е в 12 с теб след хиляди молби да идете до Зино’с/прибрал те е/дал ти е алка зелцер и три чаши вода/свалил ти е обувките/сложил да спиш), на сутринта само казва с искрена усмивка “Определено имаше нужда да разпуснеш малко, знам …”. Малко ме боли главата днес, но пък се чувствам толкова … нормално.

Понякога най-хубавите неща се случват дори и на неудачници като мен и дори и съвсем целеносочени и усилени опити да ги опропастя не могат да ги развалят.

Off-topic: Буквално се плаша как майка ми има способността да разбира всичко от толкова далеч. Пратих и снимките по Скайпа докато си пиехме кафето: “Кой ги е снимал?” “Аз.” “Ооо, не.” “Е, не ми се разправя сега.” “Аз пък не искам да знам. Я кажи по-добре здрава ли си, че с толкова много гел по косата излизаш вечер в снега …. ” .

***
Като казах сняг, Руми е качила страхотно красиви снимки от Colgate U от тези дни. Страшно много ми липсва това място, хората, зимата. Едно от най-красивите градчета на света, особено през зимата.

Това изкачване всяка сутрин беше доста неприятно:

“Моят” факултет по международни отношения е на първият етаж в тази сграда и прозорците на класните стаи гледат към вас. Спомням си, че почти всичките му предмети бяха или в 109 или в 110. Милиарди пъти съм бляла през тези прозорци. А гледката, която се разкрива от там, където е застанал човека на снимката е супер: вижда се Taylor Lake, всички къщички долу, включително и нашата Bunche House, Софи

Така нареченият “quad” - централната тревна площ на кампуса. В момента не е много тревна.

Сградите по химия и философия. Пейките отпред са супер готино място за четене и припичане на слънце през пролетта. През зимата, не толкова.

***
Последно Преди два дена, в 3.35 сутринта проведох следния разговор с анонимния си най-добър приятел от мъжки род, с когото се познаваме от детската градина в “Надежда” и който се прибира от Индиана на 17 :

- Айде, че имам да пиша още, а и ти имаш адски много работа.
- Добре, след десет дена те чакам в надежденската кръчма да пием мента за лев и десет.
- В Шампионите или в Мечето, дай да се уговорим, че да не се разминем нещо.
- Ха-ха-ха, побъркал си се вече.

Айде с нас