Някои хора имат ритуали, които педантично изпълняват преди важни за тях моменти. Анита спеше в хола, твърдейки че собственото й легло и носи неуспех. Брат ми си ляга точно в 10 предната вечер. Майка ми полива вода. Аз? Талисмани нямам, в суеверия не вярвам. Особено за изпити - или съм готова, или не - разчитам само на себе си и на малко късмет с въпросите. Но винаги си пускам една песен докато почувствам успокояващото безразличие, което рано или късно ме обзема.

Тази песен още от гимназията е маркирала събитията, които са ме вълнували, които са ми свивали стомаха на топка и са ме карали да си мисля, че това е мега-важното, че ако не стане еди-какво-си и току виж светът взел, че свършил. Промени, срещи, любови, интервюта, раздели, изпити, решения. Светът винаги си продължава да си бъде същият, а аз никога няма да се науча да не се притеснявам.

Написана след смъртта на един от първите ми музикални идоли, Майкъл Хътченс, от Боно. Ако си спомням правилно, през 2002 спечели Грами, но въпреки сравнително голямата си комерсиализираност, тази песен създава магия. За мен, думичките и мелодията се сливат в перфектна хармония; в едно убедително послание, че всичко е наред, всичко ще бъде наред. Един модерен поп госпел. Изпълнена с искреното разбиране как човек може да изпадне в дълбока дупка, дори и за незначителни неща; но вместо укор, тази песен е просто като едно силно приятелско потупване по рамото. “Айде, братче, всичко ще мине, даже и това …” Или както казва татко, “Стегни се, дете” - реплика, с която е известен не само на мен и брат ми.

It’s just a moment
This time will pass

Един от най-добрите съвети за подобни моменти, който съм чувала някога е от един професор по макроикономика в Колгейт, Том. Том ни каза веднъж че човек не бива да се оставя на страха да го обземе и решението е да си направи реалистичен анализ. Страхът от определена ситуация е точно толкова голям, колкото е най-лошият възможен изход от нея. А страхуващият се човек рядко има реална представа за най-лошият изход и затова всичко изглежда нереално голямо, важно, критично. Ако реално преценим възможните развития, обикновено се оказва, че най-лошото не е толкова страшно. Например, най-лошото, което може да се случи на едно интервю е да не получиш тази конкретна работа. Никой няма да ти вземе дипломата или пък останалите възможности за работа някъде другаде; никой няма да те нарани, разболее, убие. Най-лошото в случая е толкова малко, погледнато в общия план на живота, че изобщо не си струва страха. Ето че и от теотеричните макроиномисти може да се научи нещо с практическа приложимост

Избрах ви по-любимия ми клип от двете версии, които има. А вие ми стискайте палци