Честит 8 декември! Празник, който никога не съм празнувала, но изпитвам нуждата да поздравя тези, които празнуват

Ние пък тази вечер ще празнуваме едни други неща … много приятни. Което значи, че няма да е зле да се омитам от офиса и да ида малко да оправя вкъщи.

По повод на празника, подарявам ви един цитат от бивш мой студент от миналия семестър, засега #1 в моята класация на студентски изпитни бисери: “I don’t care if you are left wing or right wing, as long as you spread your wings and party” .

Един приятел днес така ме разсмя с поста си за препоръките на Ню Йорк Таймс. Наистина, понякога такива претенциозни глупости слагат в статиите си за обзавеждане. Като този кон за 3 4 бона. Не че в Егоист или в българското Космо не съм виждала подобни неща, но не знам защо този кон така ме разсмя. Може би заради коментара на доктора, типично в негов стил Може пък да е защото си представих как сме седнали и Джей обсъжда този кон или пък бележките за 350 долара (по-надолу в поста му) - с патос и напълно сериозен тон. Офф, наистина колко много се губи като не общува човек на живо; но как дори най-малките думички от някого, когото познаваш може да са смешни, защото си представяш как ги казва, с жестовете и всичко: “Another recent article described how the abundantly rich are growing further and further apart as a group from the merely rich. The article seemed to have genuine pity for the ‘merely rich.’ ”

Още една глупост от блога на Джей е Mr. Clocky - ХА-ХА-ХА. Тъкмо когато той решава, че м-р Клоки е решението, което е търсил винаги, сам си признава че, “But I can already imagine the devious ways just-awakened self would trap and kill Clocky.” Най-смешното е, че и аз си го представих как търчи гол и гони Клоки. . Нямам представа откъде намира подобни неща; тоест имам - той и доктора май взаимно се държат в течение на всяка нова простотия, която човечеството измисли. И се занимават с подобни дискусии: ако се интересувате от международна политика, може да се посмеете на техните анализи, естествено подплътени с препратки към супер неизвестна сцена в някой random филм.

Между другото, разгледайте му сайта ако искате, даже и музика малко е сложил от себе си този наш приятел, а на някои от парчетата се подвизават и двамата. Да не казвам как са се сдушили на тази тема и се самонавиват, че всъщност в някакъв паралелен свят са рок-звезди. Да кажем, че имат някакъв талант, особено като не са на по 3 бири. То аз май само в такива моменти съм ги чувала на живо, като се замисля.

Но да се върнем на коня, наистина се смях със сълзи тази вечер.

Наистина, ама наистина ми е смешно … Ха-ха!

Днес направих едно от най-тъпите неща, които съм правила през живота. Най-голямото доказателство, че за нормалното функциониране на мозъка е нужен достатъчно сън, и не, не е достатъчно да се спи веднъж седмично, дори да е по 14 часа.

Легнах си в 3, събудих се в 7 след трите аларми на часовника, телефона и iPod-а. Опитах се някакси да си отворя очите, обаче толкова много ми се спеше. Както казва баба ми, спеше ми душата; иначе станах, намерих си очилата на нощното шкафче, прецапах по студения под до банята и пуснах горещата вода, свалих си очилата и ги оставих на рафтчето в банята. Абсолютно автоматично се изкъпах, дори си мислех нещо под душа, за разлика от повечето сутрини, когато единствената “мисъл” ми е мантрата - “събуждам се, събуждам се, събуждам се, будна съм …”. Както и да е, мислех си някакви работи по проекта ми и как навън е ужасно студено и трябва да си изсуша косата и къде са ми скиорските ръкавици и как искам да навия наш’те да си вземат котка и си пеех една песен на Депеш наум. Измих си зъбите с ванилов Colgate както винаги размишлявайки дали като купувам само Colgate допринасям за финансовия просперитет на своята алма-матер. Изсуших си косата. След съвсем кратко колебание си избрах дрехи, дори намерих два еднакви чорапа почти моментално. Последва нормалния сутрешен хаос по събирането на нещата: “pc - check; мак - check; музика - check; книги - check; портмоне - check; имам ли пари в портомонето - check; ключове - не са си на мястото, търся ги 3 минути, check; телефон - check; поглеждам си часовника на телефона - уф, ужас, закъснявам.” Погледнах се в огледалото, пожелах си приятен ден и се изстрелях от вкъщи, убедена, че за пореден път кризата със закъснението е отложена успешно.

От вкъщи до офиса мога да ходя пеша (25 минути) или да взема рейс (10 минути). Много рядко взимам рейса, наистина само в кризисни времеви ситуации или ако нося необичайно много книги или други тежки неща с мен. Тази сутрин реших, че все пак мога да стигна навреме пеша и се запътих с бърза крачка. Валеше сняг на едри бели парцали, изключително приятно и меко време - въпреки студа, нямаше вятър. На първия светофар всичко ми се стори малко размазано и си помислих “Хм, каква е тази мъгла днес, не стига че вали сняг, ами и е мъгливо.” На втория светофар (2 минути по-нагоре) се усетих, че не виждам изобщо нищо, освен едно много размазано зелено петно. И точно в този момент осъзнах, че съм забравила да си сложа контактните лещи. Че вместо да излезна от душа и да си сложа лещите, аз се хвърлих да си суша косата …

Ако ме познавате, знаете че съм като прилеп без лещи или очила; имам над 4 диоптъра късогледство и на двете очи. Първото нещо, което правя сутрин е да си сложа очилата докато сым вкъщи, а след като се изкъпя си слагам лещите - този навик ми е наистина като втора природа. Само ако наистина са ми уморени очите нося очила, въпреки че имам 2 чифта и се харесвам с тях. Удивих се въобще колко далеч съм стигнала без да се блъсна в нещо и без дори да забележа. За около 10 секунди пресметнах, че нямам време и желание да се връщам и че щом съм минала два светофара, спокойно мога да изкарам един ден така. Е, по-глупаво решение не бях взимала досега, честно. Стигнах до тук жива и здрава, пък и всичката ми работа за днес се състои в срещи, разговори по телефона и неща на компютъра - но все пак се ориентирам в ситуацията като прилеп. Едвам разпознах Бърт, но той май не се усети и слава богу. Седя и си мисля, че най-добре да се прибера с рейса.

Чувствам се като пълен кретен. Досега не съм чувала за човек с толкова силно късогледство просто така да забрави да си сложи очилата/лещите. Да не говорим, че наистина явно съм започнала сутрин да действам като някакъв робот полу-идиот.

Сега си мисля, добре е че забравих само лещите. Можеше да си забравя обувките. Или дрехите. Можеше да забравя да си обуя чорапи например или пък направо по гащи да стигна до втория светофар преди да ми стане студено. Не знам какво е най-драматичното нещо, което можеше да забравя да направя преди да излезна от нас, но съм сигурна, че можеше и то да се случи.

Май трябва да си донеса едните очила в офиса, за всеки случай ако ми стане навик да забравям. Както съм тръгнала, няма да е зле да си донеса и дрехи и обувки - за всеки случай. Винаги съм била мега разсеяна, бъркала съм се по отношение на дни, дати, часове, посоки, забравяла съм какво ли не и къде ли не, но такава степен на разсеяност досега не бях достигала. Предишният ми рекорд беше, когато се замъкнах на работа в компютърния център в неделя в 7 сутринта, убедена, че е понеделник и че след 3 часа имам изпит по макро, че на всичкото отгоре и спорих със Сяколов.

Реших да не казвам на никой тук, за да си спестя подигравките. Само вие знаете . И докторът, който току що отговори на смс-а ми с “Аз не съм изненадан. Ти да не би да се учудваш?” Не, не че се учудвам, но определено си смъквам мнението за самата себе си.

“A very cold trough of low pressure was sweeping into the Northeast Thursday, leaving frigid temperatures from the northern Plains through the Great Lakes and southward into the Mississippi Valley. Winter chill spread over much of the nation’s northern two-thirds, with a blast of snow moving east from the Great Lakes toward New England.”

Студено ми е

Влезнала съм в някаква серия - пиша, пиша, пиша … пия чай и спя.

Доволна съм, чувствам осезателен напредък в сравнение с там, откъдето започнах преди 3 месеца. Д-р-ът снощи прочете поредния вариант и го хареса. Според него, а и аз съм съгласна, най-после преодолях страха си от грешки и осъзнах, че нищо никога няма да е перфектно, но трябва да има прогрес. Изключително мотивиращо действа, когато знаеш, че си на прав път. Още колко много има - не мога да го мисля сега това.

Чувствам се спокойна, удовлетворена и, за разлика от последния месец, наспала се.

Зимното слънце напича лицето ми през прозореца и съвсем скоро ще започнам да мъркам от удоволствие.

След малко излизам за подаръци, много обичам да подарявам.

Животът е толкова хубав.

***
МАТЕМАТИКА ~ Александър Геров

Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смут, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.

Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.

Току що се прибираме от бара. Може да се каже, че сме пияни. Поне аз Утре определено трябва да напиша повече за най-забавната си вечер досега в Стейт Колидж … но исках поне веднъж да постна нещо тук … пияна

I believe there is something out there watching us. Unfortunately, it’s the government.
~Woody Allen

***
Ах, кой ще излиза днес …

***
Искам един доброволец.

Д-р-ът има рожден ден на десети. За първи път съм се задействала толкова по-рано, защото ми се иска да измисля нещо хубаво. Задействала всъщност значи замислила. Естествено, единственото, което ми хрумва е “Мама му стара, на единайсти ми е защитата.” А и той така ме изненада преди една седмица, че не знам въобще какво може да се измисли да се сравни. Не че трябва да се сравнява, ама нямам никакви, никакви идеи. Никакви … Като се има пред вид, че по празниците няма да съм тук, искам да е нещо по-запомнящо се, че да му държи месец, месец и нещо Поне подаръка е купен отдавна от Филаделфия и знам, колко ще се зарадва. Другото - както дойде, накрая пак няма да имам план и това пак ще е типично в мой стил и ще е напълно ОК. Най-хубавото на това колко съм разсеяна и неорганизирана в, че никой нищо организирано не очаква от мен; така че дори най-малкият план пак би се явил един вид изненада.

***

Hi

Very well done — much clearer, and tighter.

Само 7 думички, а направо летя от кеф. В крайна сметка, работата се отплаща А особено от моята научна ръководителка, която е изключително пестелива на похвали - ааааа, щастлива съм. Май съм пълна и завършена работохоличка, след като товз изречение ме направи по-щастлива от всичко през последните поне 6 месеца.

Щракнах днес няколко снимки от положението на втория етаж.

Както всяка неделя, аз пристигнах добре наспала се (станах в 1.30), ядосана, че за пореден път не мога да се отдам на мързелуване и други прятни неща вкъщи. Вместо тази идилия, си пуснах някакви яки метал-парчетa, написах си план (от който става ясно, че наистина съм изгубила нишката на датите) и се разположих на бюрото с грандиозните си планове да свърша поне един тон работа.

Три часа по-късно съофисничката ми се появи и тя, с още по-грандиозни планове и определно в по-ядосано настроение дори от мен.

Разбира се, колегата ни по съдба не може да изпусне поредните клюки защото не сме се виждали от цял един ден. В офиса вече не можеше да се работи.

Затова аз се разходих малко да видя к’во става в 208, 214 и 224. Нищо по-различно, отколкото в 216. На една от дъските още виси моето произведение от преди две седмици.

След това пописах малко, нервирах се, разревах се, зарязах си работата, тръгнах разревана да пуша навън и да си успокоя нервите, намерих съмишленик по пътя и ходихме да пием по 2 бири.

Върнах се 2 часа по-късно и проведох следния разговор с един анонимен доктор, който въпреки скорошния си опит се прави, че не знае за какво става дума:

Анонимен: Elena, what the f..k? Are you still in the office?
Аз: First question: you know what. Next question: yes.
Анонимен приятел: Oh God, why are you in the OFFICE??? I thought you said y’all went out a few hours ago were getting wasted somewhere.
Аз: We’re having a par-tay here. I have some pictures to show you tomorrow. If you are bored, you can join us - it’s wonderful.
Анонимен: I don’t want to see any pictures. Home! NOW!
Аз: Or else?
Анонимен: Or else I will personally have to drive over, drag you out of f…….g Pond, put you in bed, AND make sure you don’t go back to being a maniac all night.
Аз: Hmm, that doesn’t sound half bad. Bring vodka and cranberry juice from the fridge if you are really coming . And ice, please.
Анонимен приятел: I will show you some par-tay in 10 minutes.
Aз: Don’t forget the vodka.

После ме прибраха. Водка нямаше. Пиша ви този очерк с цел да развенчая митовете за щастливия си живот. Имам да оправя още 4 неща и си лягам. Лека нощ и успешна работна седмица на всички.

Традицията да си купувам дискове на първия ден след заплатата не ми се размина и този месец и после пак ще се сърдя на себе си. В момента обаче съм на върха на някаква музикално-оргазмена вълна, която си струва парите. Не, няма такава група като Refused просто. А-а-а! Нещо старо, но просто страхотно от тях и то само за 4 кинта - с доктора намерихме една готина разпродажба случайно. С тази музика даже и в неделя се работи …

Rather be dead than alive by your social values
Rather be dead than alive by your tradition

Чуйте само за какво става дума …

Най-накрая си взех и един албум, който отдавна слушам на mp3-ки и чакам да ми падне някъде на далавера. Hot Hot Heat - лекичко, модерничко synthpunk-че от Канада.

Goodnight, Goodnight - освежаващи китари като за indie рокерчета с метросексуални гласчета и визия. Всъщност, доста са секси според мен.

Kато казах electro synth pop punk rock или каквото там се казва - напоследък почти всеки ден съм в този ритъм. Почна се с Chikinki преди няколко месеца, после Blue October (UK), а сега Kill Hannah са ми влезнали трайно под кожата. Ама как няма с такава песен: Lips Like Morphine. “И к’во толкова пък им е хубавото, те приличат на седмокласници и звучат като такива. Клишета”, както каза Джона ревнувайки и с неприкрита завист, че не е толкова мега-уни-new-wave-секс като тях. Сладурчета.

“Викаш, женствени пичове с грим и метални коланчета те кефят?” “Аха” “Надявам се, че не очакваш аз да почна да се нося така” “К’во, притеснява ли те нещо?” “Не бе, просто, да знаеш, че съм алергичен към сенки за очи.”

Между другото, ако се подвизавате в myspace, ще се зарадвам да ме добавите. Открих си нова занимавка и фикс за моята инди страст - намерих какво ли не там, което което иначе не бих прослушала никога: http://www.myspace.com/64417501

And I ain’t never, never sayin’ goodbye…

One by one
Only the Good die young
They’re only flyin’ too close to the sun
Cryin’ for nothing
Cryin’ for no-one
No-one but you

Толкова много още искам да кажа, да изкрещя; но няма какво да се каже, а крещенето ще е само проява на пълното безсилие, нищо повече. В този ден сълзите са разрешени.

***
Освен това, тази песен е и за 25 милиона … до днес.