Вчера празнувах Ивановден не с един, ами с двама много готини Ванковци и други готини Николаевци, Кирчовци, Марианки и т.н. Беше много приятно домашно събиране, прилягащо на зрели хора като нас, с много хубаво вино и много хубави хора. Имаше даже едно петмесечно бебе-сладурче, което като истинска рожба на студентски град си спа спокойно в другата стая и не попречи на родителите си и на останалите да се веселим подобаващо. Да са живи и здрави Ивановците. Особено този, който се беше постарал много добре с посрещането - а и нали е готвач (и проекто магистър-инженер, дълга тема), отсрами се добре.

Друго какво да ви се похваля … май няма много интересно. Нещата вървят плашещо спокойно и добре във всички важни аспекти на живота ми. Толкова добре, че на моменти почвам да мисля къде е уловката. Защото уловка винаги има . И да, чудя се как се получи така, доста неочаквано и нетипично. Сигурна съм, че е временно, но се надявам да не е, защото емоционалното равновесие ми се отразява добре. Даже идеално! Желая на всички ви спокойствие.