Браво, пристигнах си съвсем благополучно и по план. Е, без багаж, който успя някакси да се изгуби между Вашингтон и Стейт Колидж и то при положение, че имах 5 часа престой на летището. За сметка на това ме посрещнаха не един, а двама любими хора; имам безплатен безжичен интернет от съседите (поне в момента ), и Кула е изчистил повече от прекрасно апартамента ми (аз си го оставих доста чист де), сортирал е пощата, поливал е прилежно цветето, че даже и вино е донесъл.

Доста е студеничко тук и има силен вятър, за разлика от страхотно слънчевата и спокойна София, която ме изпрати. Още утре сутрин ми започват работните ангажименти, за съжаление, иначе бих отворила виното да си успкоя нервите след 24 часовия пътен маратон. Не че кой знае колко съм се нервирала, но винаги когато пътувам съм неспокойна докато не стъпя на крайната точка. Много съм уморена и малко ядосана за багажа, но е имало и много, много по-трагични ситуации в това отношение. Странно, но се чувствам у дома … не е странно всъщност, защото съм си у дома. Просто в момента имам повече от един дом и това е положението, колкото и ужасно да звучи може би това за някои. До скоро отказвах да го приема, но е факт.

Айде, приятен ден на всички, аз отивам да си взема един горещ душ и да си лягам.

10:50 сутринта: Багажа ми го няма. Току що се обаждах в Юнайтед, че да не ги изпусна докато не съм вкъщи, а те дойдат да го докарат. Прекалрно голям оптимизъм от моя страна. “За последно сме го виждали във Вашингтон” “Да, знам, и аз там за последно го виждах - като го пренесох през митницата” “Е, добре, значи спокойно, там е” “Ама там не ми върши работа …” “Съжаляваме ако сме ви причинили неудобство” “Кога ще дойде” “Обадете се след 5 часа” “ОК”.

Пак добре, че сега не съм в позицията, в която се озовахме всички от Колгейт през 1999. Първи 10 дена в САЩ, без багаж. Ама наистина без нищо. Хората ни събираха чаршафи. Аз бях много добре, защото майка ми ми беше сложила резервни дрехи в ръчния, хаха. Софи, помниш ли? “Абе на българите багажа дойде ли?” “Неее… ” Ха-ха-ха, тогава не беше смешно!