Снощи гледахме “Letters from Iwo Jima”. Много се развълнувах от този филм, макар че действието се развиваше бавно. Тъжна история за война; каквито са всички истории за войни всъщност. Човешката цена на болните политически амбиции е главна тема в този филм. Тежък е за гледане, аз едвам издържах няколко сцени.

***

Тази новина ме разтърси. Може би защото я приемам от гледната точка на чужденка. Безпричинната, глупава агресия и злоба към различните, към чуждите по цвят и националност отвращава. Като пиша тук няма да променя нищо, естествено, но се замислям възможно ли е да научиш едно общество на търпимост. Ник не разбира защо толкова много се разстроих, в Америка това се случва всеки ден. Може би го приемам толкова лично, защото точно снощи писах тук как за пореден път се убедих, че хората са хора навсякъде, независимо от националния си произход. Нетърпимостта към различните обаче е навсякъде, казва той.

Но той също така е човек, който срича българската азбука, яде мусака без да се превзема и прилага думата толерантност на практика във всяко трето изречение разменено с мен и с всичките ми корейски, турски, и полски приятели. Никога не е подхождал със снизхождение или злоба към тези, които сме тук в неговата страна и му крадем работното място, ресурсите и му дишаме въздуха. Вярно, че не е от гетото на Филаделфия, а от град, където чужденците са по-малко от северните мечки; че не е работник във фабрика, а докторант; че си има неговите си лични причини да търпи различията ни и даже да му харесват. Но дори да се абстрахирам от него като частен случай, факт е, че за 8 години в Америка досега нито веднъж не съм била обект на национализъм. Много може да се пише по този въпрос за Америка, проблемът в никакъв случай не е еднопластов, но не е това въпросът сега, отплеснах се …

Ясно, че не може да научим всички хора да харесват различните и да виждат общочовешкото скрито зад екзотичния акцент, странните навици, далечната култура и различния цвят на кожата. Но е тъпо в България, която винаги се е гордеела с етническата си търпимост и разнородност, един човек да бере душа защото е черен и е решил да потърси щастието си в страна, за която е чул прекрасни неща. Мисля си, че повечето от вас, които четете тук вече знаете това така или иначе; че нашето поколение българи сме космополитни, културно-толерантни и отворени към света. А тези скинари към кое поколение принадлежат тогава?