Снощи присъединих един външен човек към зaтвореното общество на нашия факултет по време на седмичното събиране в Mad Max - много тъпо име за бар, както и самия бар всъщност. Подобно разчупване на групата се случва много, много рядко. Неочаквано даже и за мен, не се получи странно; даже напротив беше много приятно. След като отговори на задължителните един милион въпроса за политическите си възгледи, любимия си футболен/бейзболен/баскетболен отбор, специалността си и дали е много студено в Аляска, гостенинът изпи една малка текила и направи няколко снимки от вечерта с моя апарат. Толкова са зле, че чак няма повече накъде; нямам дори идея как е сменил настройките на черно-бяло и то с толкова ниско качество. Все пак, има някакъв чар в тях. На първата съм с Матис и приятелката му, които са тук за 1 година от Германия, а на втората с Джули и Том, които все още ми дължат някакъв голям подарък за това как удачно ги събрах :

Не знам за Аляска, обаче тук стана адски студено и вали сняг и изобщо е зима. Учудващо, не се оплаквам.