Днес рано-рано сутринта най-накрая си поиграх с коледния си подарък - преса за изправяне на коса. Честно казано, след 2 часово изправяне, косата ми изглеждаше доста по-зле отколкото в началото. Уж пресата е супер качествена, с не-знам-си какви си екстри; обаче много изсушава косата и въобще, малко съм разочарована. С диадема изглежда малко по-добре, но все пак не мисля че ще ползвам тази маша много. Особено след диалог от рода на: “Така по-добре ли ми е косата, права?” “Ами, различно е, не знам дали непременно по-добре.” “Значи е по-зле?” “Не.” “Ами тогава защо не е по-добре?” “Бе защо ме питаш такива неща ?!?” “Ами питам те.” “Ами не ме питай повече такива неща, супер е.” “Не е.” “Добре, не е.” “Значи нямаш собствено мнение?” “Имам, но няма да ти го кажа.” “Защо?” “Я по-добре ела виж тука тоя как балъшки изпусна да отбележи, тъпанар, пак ще ни бият и тогава вече ще си сменя жителството и ще си извадя лична карта от Алабама!” “Пак ли си се хванал на бас с Кевин?” “Не, но ме е срам от моя щат.” “То си е за срам.”

Апаратът ми е почнал да прави мега странни снимки след като Ник му разбъзика настройките; мисля, че е сменил резолюцията, обаче сега не ми се занимава да гледам какво е сменил:

А пък ако ви кажа какво правихме после, вече сигурно съвсем ще ме сметнете за откачена. Ходих с Ник на лутеранска църква. Това като се има пред вид, че: 1) той не беше стъпвал от 15 години, 2) аз не бях никога. Понеже обаче съм силно любопитна за подобни неща от академична и лична гледна точка, а той въобще не можа да ми обясни разликите между останалите протестанти и лутераните по отношение на ритуалите, затова направо отидохме. Смело мога да кажа, че няма да идем пак . Все пак беше интересно, наистина. Горе-долу знаех какво да очаквам, защото имам доста познания за различните видове християнство. Типично за американска църква, всички бяха много дружелюбни и нямаха нищо против да останем и да погледаме, само като посетители. Запознахме се с едно много интересно младо семейство от Естония и аз ги впечатлих с руския си, ха-ха, даже си помислиха, че съм рускиня: това май не е комплимент обаче . Ето, че има смисъл да напъвам граматиката!

Неделя е, навън е страхотен ден - меко снежно време. Вкъщи се готви пилешка супа и звучат Бийтълс. Какво по-хубаво може да си пожелае човек?