Току що разбрах от блога на Вери, че от мен се очаква да споделя 5 неща, които най-вероятно не знаете за мен. Нека опитам:

1. Започнах да уча английски в първи клас, когато след дълги молби, настоявания и рев баща ми отиде в читалище “Валентин Андреев” (не знам как се казва сега) с изрязана от мен обява от вестник за група по … карате. Понеже групата по карате била пълна, той ме записал на английски. Ревах цяла вечер, зарекох се че английски няма да уча и че са “убили всичките ми мечти”. После все пак се навих да отида и много ми хареса. Първите думи, които научих бяха “сигдау” (sit down).

2. Много исках да стана журналист. После хирург.

3. От време на време задавам въпроси на shuffle функцията на iPod-a си и намирам отговорите за логични. Съвсем сериозно .

4. Имам сериозни проблеми със заспиването. И със събуждането.

5. Говорейки за сън, много често говоря на сън. Обикновено пълни глупости и много забавни за свидетелите.

П.П. Сега разбрах, че трябва да го подам на 5 човека. Петя, Дени, Нели, Софи и Дени.

Вчера празнувах Ивановден не с един, ами с двама много готини Ванковци и други готини Николаевци, Кирчовци, Марианки и т.н. Беше много приятно домашно събиране, прилягащо на зрели хора като нас, с много хубаво вино и много хубави хора. Имаше даже едно петмесечно бебе-сладурче, което като истинска рожба на студентски град си спа спокойно в другата стая и не попречи на родителите си и на останалите да се веселим подобаващо. Да са живи и здрави Ивановците. Особено този, който се беше постарал много добре с посрещането - а и нали е готвач (и проекто магистър-инженер, дълга тема), отсрами се добре.

Друго какво да ви се похваля … май няма много интересно. Нещата вървят плашещо спокойно и добре във всички важни аспекти на живота ми. Толкова добре, че на моменти почвам да мисля къде е уловката. Защото уловка винаги има . И да, чудя се как се получи така, доста неочаквано и нетипично. Сигурна съм, че е временно, но се надявам да не е, защото емоционалното равновесие ми се отразява добре. Даже идеално! Желая на всички ви спокойствие.

Преди няколко дни взех едно доста важно решение и в момента се чувствам едно такова леко, спокойно и самодоволно. Но понеже хем искам да го споделя, хем не обичам да говоря предварително, обещавам да ви кажа на най-важната дата на земята -10 юли, когато то надявам се ще е факт, а ние всички ще трябва да имаме малко търпение Всичко се нарежда от само себе си, така или иначе.

Много ми харесва у дома.

Спокойно мога да кажа, че от всички държави и градове, където съм била на Нова Година, село Лъга, Етрополско, България, е номер едно. Изкарах си невероятно, наистина весело и приятно, в страхотна голяма компания и с много, много любов. От нощта имам много снимки, но мисля, че най-добре да споделя с вас една от слънчевата балканска сутрин на 1-ви. Как иначе да започне новата година ако не с количка, цигара и оправяне на сметки. “Абе колко е 40 без 5?”:

А иначе какво си пожелах в 12? Пожелах си всички да сме здрави, щастливи и добри. И през 2007 да съм много често с тези двама най-любими мои мъже, с които както ми личи от олигофренската физионимия, се чувствам най-добре в целия свят: