Тук се вихри люта зима, а и прогнозата за идващата седмица не е много добра. -17! Най-гаден е вятъра. Отдавна не бях студувала така. Вкъщи е топло, обаче навън само като си покажа носа и ми потичат сълзи. Затова си седя вкъщи и излизах два дена само до фитнеса, на прибежки. Всъщност и на други места ходих, но не пеша.

***
В цялата тази зима, Ник реши, че не може да изпусне годишната атракция Groundhog day. Помните ли филма? За същата глупост става въпрос. В четвъртък през нощта в 3 часа се вдигна от тук с 3-ма други ненормални и ходиха да станат свидетели на това как един гризач излиза от бърлогата си - града е само на 2 часа разстояние от нас. Лично за мен, това граничи с лудостта и то не по чаровен начин. Особено за хора на по 30 години. За четирима вдетинени мъже, които се занимават с биология на дивите животни, явно не е толкова ненормално. Абе и аз обичам животните, ама чак пък толкова … Добре че не се поддадох на увещанията, защото се прибраха измръзнали. Но мега щастливи. Предполагам, че важното е човек да си доставя радости според вкуса си, дори и на цената на замръзнал нос и мокри чорапи. А и Фил предсказал, че ни остава още много малко зима. Тоя Фил виждал ли е къв сняг е навън?

***
Още една американска традиция се случва тази вечер: Superbowl. Едва ли има начин да ме вълнува по-малко. Опитвам се да уча малко. Макар че точно в този момент пее Принс и се разсейвам, поглеждайки към телевизора. Абе Принс и Purple Rain си струват разсейването.

***
Предимството на това да си изследовател на диви животни, е че може да се снимаш с козички (който видял снимката, видял; обещах че е тук само за 24 часа. ако ме познавате лично, така или иначе сте виждали и други снимки) и после да казваш, че е с научна цел. Мда. Сладурчета, всички на снимката. И понеже майка ми попита: да, той носи 47 номер обувки . Досега не бях забелязала.