Нова седмица
Понеделник, 9 а.м., аз съм в моя офис, той в неговия. Разговор по google talk:
Той: Добро утро. Замръзна ли по пътя?
Аз: Да. Ужас. Като на северния полюс сме. Може и южния.
Той: Какво правиш?
Аз: Мисля си тука по един въпрос.
Той: Какъв?
Аз: Пингвините пера ли имат или козина?
Той: ХАХАХАХАХА. Пера. Това откъде ти хрумна?
Аз: Сигурен ли си? На козина прилича малко.
Той: Естествено, че съм сигурен. 100 %.
Аз: Добре.
Той: Не разбрах защо се интересуваш.
Аз: Айде, че имам работа. Довечера ще ти кажа.
Много обичам малки гладни пингвинчета!!!
Лени, душицо, само искам да направя едно признание: напоследък нищо не чета с такова постоянство с каквото чета блога ти. Ти си невероятно момиче с такова голямо сърце и жажда за живот - пример за всички нас, които безкрайно ти се радваме!
Comment by Росица — February 5, 2007 @ 9:04 pm
Хехехе, Роси. Това беше уникално сладко и наистина ме трогна. МЕРСИ! Нещо ай си кю то ми се е бъгнало и всеки път като реша да ти пиша ми казва грешка. Я прати някое съобщение като ме видиш онлайн.
Comment by Elena — February 5, 2007 @ 10:12 pm
абе, ленче, айде кажи кой е този мъж и пусни една две снимчици, за да не се налага да го издирвам по “втория” начин, и.е. чрез твоите и (моите бивши) колеги.
Comment by петя — February 6, 2007 @ 1:28 pm
Ник Палзсо
Имаше една снимка тука, но я махнах. Питай Каниша и Фил, те ще ти кажат 
Макар че аз се опитвам да го държа надалеч, че да не го урочасат, хаха! за повече подробности, обади ми се по кю-то 
Comment by Elena — February 6, 2007 @ 3:46 pm
Е защо да питам тях. Теб те питам
Comment by петя — February 7, 2007 @ 1:39 pm
Е какво да ти кажа
?
Comment by Elena — February 7, 2007 @ 1:53 pm