Замръзнаха ми кокалите направо. Навън е -18, вкъщи не знам колко е, но е ужасно студено. Наливам се с чай и се опитвам да не седя на едно място, защото се вледенявам . Не смея да излизам навън, освен ако не е крайно наложително. Свалих си някакви тренировки по тае бо и си купих топка. Топката е страхотна, много ефикасен начин да вкараш някое друго упражнение и да се забаляваш едновременно с това. Чета си разни книжки, пиша си по два-три параграфа на ден и се наслаждавам на живота. Слушам повече Queen.

Изпаднала съм с трайно и непоклатимо душевно равновесие, което или е знак, че малко съм помъдряла или че просто напълно е спряло да ми пука. Или моята програма за себеусъвършенстване почва да дава резултат (дано!). След като прекарах един доста гадничък период на депресия между ноември и Нова година, реших да променя радикално някои неща в отношението си към живота. Спрях да се интересувам от хора, които ми се отразяват зле и да се обвинявам. Приех, че не може всички да ме харесват, но аз също не харесвам всички. Открих, че колкото по-малко се притеснявам за дадено нещо, толкова е по-голяма вероятността то да върви гладко. Убедих се, че няма по-тъпо нещо от това да страдаш толкова силно и истински, само защото на някой не му пука за теб; ами решението се оказа елементарно: и на мен спря да ми пука. Открих топлата вода … Но явно човек се учи от грешките си; а колкото са по-големи, глупави и катастрофални са тези грешки, толкова е по-ценен наученият урок. Животът е толкова кратък и толкова хубав в крайна сметка! Понякога се чувствам малко като самовлюбен егоист, но пък времето и чувствата ми са прекалено ценни, за да ги пилея по хора, които не могат да ги оценят, не могат да ми отговорят със същото и съвсем съзнателно ме нараняват - за всички тези неща всъщност е най-удачно да се говори в минало време. Особено след като се убедих, че има достатъчно хора, които не само ми отвръщат 1:1, а дори надминават и най-големите ми очаквания. И тук не става въпрос само за любовни връзки, а просто за всичко като цяло. За приятели, познати и т.н. Е, естествено и за него. Може би защото го намерих на небето (в самолета за Вашингтон като се прибирах към България) и затова се държи засега като ангелче, хаха.

Зимата явно провокира такива себе-опознавателни мисли в мен. Току-виж съм почнала и да медитирам скоро