Един от любимите ми актьори е Хю Грант. Даже е любимият. Дели си първото място с Орландо Блуум. Да, аз съм повърностна и гледам външния вид на мъжете повече от актьорските им качества. Та, Хю Грант играе в “Love Actually”. Това го знаете. Това, което не знаете, е че аз този филм съм го гледала над 30 пъти, може би защото е един от скромните три филма, които имам вкъщи . И всеки път като го гледам, накрая неизменно си казвам: “Абе в тоя филм няма ли поне една историйка дето да не е като на филм?” То не са премиери със секретарки, то не са всякакви невъзможности. Най-нелепа ми се е струвала винаги ситуацията с любовния триъгълник, в който един мъж прави серенада без думи на жената на най-добрия си приятел, докато онзи си седи в хола на Коледа. А, да бе да! Не мога да не си призная колко пъти, гледайки този филм, съм си мечтала за някаква такава изпепеляваща страст, каквато струи от много сцени в него; за внезапната и фанфарена поява на Голямата Любов. И винаги съм си въздишала “Е, да бе, това е филм, къде ти такива неща в живота. И то точно на мен ?!?”

Сега вече сигурно си мислите, че Голямата Любов вчера е дошла на вратата под формата на принц на бял кон (или бял полярен елен, по-удачно за времето). Хммм, не. Не дойде. Вместо това се убедих, че някои неща не са само по филмите. За съжаление, не точно тези, на които се надявах. За първи път на този малоумен празник получавам не нула, не една, ами цели две “истински” “картички” от цели двама “истински добри приятели” и не, не е само “на майтап” или “тест” (кавичките в случая обозначават филмовите клишета в ситуацията). За единия знаех много ясно, за другия само подозирах до вчера и - колкото и гадно да звучи - мъничко се надявах.

Сега тук е моментът да си кажеш, мили мои читателю: да и имам на тази патка проблемите. “Леле, тая на к’во се прави и колко ме дразнят такива хора да ми парадират с това колко са неустоими и какви са фатални и как мъжете се бият за нея. Братче-е-е-е, какво е това бе-е-е-е, писна ми от комплексари.” Аз бих си го казала това ако това беше твоя блог.

В крайна сметка обаче, това си е моя блог и тази случка много ме развълнува и обърка и спокойно мога да го споделя тук, където никой от останалите герои във филма не може да чете без субтитри. В моя филм такива неща не се случват просто. В моя филм аз съм винаги нещастно влюбената героиня и единствените любовни триъгълници включват мен и някоя съперница, която естествено винаги е по-красива, по-умна и по-добра. Не включват двама красиви, умни и добри мъже, които и двамата ме/ми харесват. О-о-о, колко съм си мечтала за това преди, честно; завиждала съм на жените с много обожатели и с подобни сапунени драми и съм страдала, че на мен никога, ама никога не ми се случват такива неща. А сега изведнъж се чувствам тъпо, виновно, гузно и противно на всичките ми предишни очаквания, не се чувствам по-красива, по-умна и по-добра отколкото след празници с нула картички и обяснения.

Има една хубава българска поговорка за двата стола и за земята. Вчера прекарах вечерта у нас с изключени телефон и icq, на пода пред телевизора, броейки си коремните преси докато не ме заболя корема и не ми се приспа и “American Idol” не свърши. Днес брат ми правилно отбеляза, че коремните преси не ми решават проблема. “Сестра ми, ти отслабвай, а после се чуди к’во да правиш с кандидатите, ха-ха-ха”. Неговото решение: “Единия кара Нисан, а другия к’во?” “Джетта” “Джетта-та много ясно”. Много смешно.

Сега, ако не сте спрели да четете още при “Леле, тая на к’во се прави …”, бихте ли ми споделили, моля, как сте се справяли с такива ситиуации. Инстинктивно, мисля че знам какво да направя, но досега винаги когато съм слушала интуицията си, всичко е завършвало повече от катастрофално.

Щеше да е толкова по-лесно ако имахме сериозна връзка от много време и аз имах стабилни чуства. Ако с “другия” не бяха приятели и ако той не ми харесваше толкова много. Ако имах повече акъл. Ако можех да спра да мисля за това и да си гледам работата.

Inat беше написала тук нещо преди седмица: “Липсва ми воля да взема решение. Липсва ми опит във взимането на такова. Все така се е случвало, че някой друг е решавал вместо мен. … Единици са тези, които могат с лека ръка да загърбят вложено време, вложени чувства. Бих искала просто да знам какво ме чака утре.Дори да не е това, което искам. … “Евин” комплекс ли е да искаш да разбереш какво има зад ъгъла?” Безспорно, друга жена, друга ситуация. А така добре описва какво мисля аз сега.

Както винаги, Queen имат своята версия.

If you can’t make up your mind
Torn between the lover
And the love you leave behind
You’re headed for disaster
‘cos you never read the signs
Too much love will kill you
Every time

How would it be if you were standing in my shoes?
Can’t you see that it’s impossible to choose?
No there’s no making sense of it,
Every way I go I’m bound to lose.