ЕК: Вие ми се свят.
ЕК: Да, ясно, защо си станала тогава?
ЕК: Скучно ми е в леглото. Гледам тавана, а той се върти.
ЕК: Ти си като децата. Даже брат ми наркоманчето на 16 има повече разум от теб и като се наркоманизира не става от леглото.
ЕК: Да, освен това съм болна и живея сама в чужда държава и искам да ме съжаляваш и да си ми майка и да ми правиш чай и да ми четеш приказки.
ЕК: Доктора ти каза да не пиещ много течности, че още повече ще ти се подуе главата. Ако искаш мога да ти почета малко от магистратурата ми.
ЕК: Не, мерси.
ЕК: Аре моля ти се ходи да спиш, че и без това се изръбих тука на дивана ти и по телевизията ти дават само тъпни. Не мога да разбера защо въобще ми пука за теб.
ЕК: Защото си ми най-добрия приятел тук.
ЕК: Или защото не искаш никой друг мъж да те вижда така с този поглед ?!? Обаче с мен може, нали! С мен явно всичко може! А има ли значение, че и аз съм мъж?
ЕК: Ти не си мъж в този смисъл на думата.
ЕК: ОК. Лека нощ. Все пак съм мъж в някои смисли на думата затова не ме ядосвай.
ЕК: Лека.

Наистина, ама наистина ми е лошо. Не помня да съм била толкова зле напоследък. Имам 4 различни лекарства и утре съм на контролен преглед. Целия ми вестибуларен апарат е разкапан. Странно, нищо не ме боли май. Просто ми се гади и ми се върти свят, дори като си затворя очите. Даже като ги затворя става по-зле.

След като от 2 дена ми се вие свят и се чувствам като ходещ параход, днес почти успях да се пребия след час по руски - зави ми се свят и трябваше да се подпра на една стена и да изчакам няколко минути докато се освестя. Помислих, че просто ми е много ниско кръвното, но след като две кафета по-късно не се бях оправила, директно заминах на лекар - колкото и да не обичам. Оказа се, че от настинката съм получила възпаление на ухото и от там, съответно: vertigo. Браво на мен. Сега се натъпках с лекарствата, които ми дадоха и отивам да спя. Всичко ми се клати … Айде, като ми мине морската болест, ще ви пиша пак.

Петя наскоро беше писала нещо за “brb”. Днес си говорех с майка ми за малко по icq докато тя приключваше работа, а аз се опитвах да започна и едновременно с това си проверявах пощата. Имах едно много хубаво съобщение и когато го видях просто трябваше да стана и да направя един двуминутен танц с подскоци около бюрото - нямаше начин просто . Написах на майка ми “брб” без да се усетя, че тя най-вероятно не знае какво е това. След като се върнах, тя ми беше написала следното нещо:
Mama (9:10 AM): Какво е това брб?
Mama (9:10 AM): Бърза работа ли? Или май като като те гледам по-скоро “без работа”.
Mama (9:11 AM): Аз знам само какво е ЛОЛ, брат ти ми каза веднъж, че бил ЛОЛ като му пратих от работата един виц.
Mama (9:12 AM): Аз му казах, че не е ЛОЛ, ами сигурно се хили като размазан домат на международното шосе - РДМШ.
helenne (9:13 AM): LOL, ne niamah rabota, ama tuka edno super sladko pismo poluchih i triabvashe da go asimiliram. Drug put shte ti kaja kakvo e brb.
Mama (9:14 AM): Аз вече се сетих. Нещо свързано с гаджета.

***
Вече е добре известен факт, че слушам чалга. Айде пък да има и един блогър, дето да слуша чалга Да живее лошия музикален вкус. Тази песен много ме кефи. Няма връзка с нищо, което ми се случва в момента - което обикновено обяснява защо се впечатлявам от чалгата; а все пак си я слушам с кеф.

* Ужасно съм болна. От една седмица се опитва да ме боли глава и гърло, но тази сутрин наистина се събудих в мизерно състояние. По-точно събудих се в 2 следобяд, след като си легнах в 5 и половина. Всичко, ама всичко ме боли; пия чай и се надявам утре да съм малко по-добре.

* Гледахме Babel снощи. Странен филм. Не мога да преценя дали ми харесва. Май по-скоро нямам мнение.

* Наистина най-хубавото е тръпката от неизвестното. Само дето от нея ме боли корем .

Аз (разказвайки възмутено една случка по Скайп, най-накрая заключавам): “Абе изобщо всички мъже са прасета.”
Майка ми (отегчена до безкрайност от двучасовата история, с прозявка): “Дааа, а всички прасета на мезета … Като казах свински мезета, баща ти яде отатъка сланина с праз.”

Те това е, събота сутрин по Скайпа. Много ми липсват За справка, аз сланина с праз никога не съм яла, но даже и тя ми липсва в момента.

На кого всъщност му трябват мъже в сряда вечер? На мен, очевидно не Че даже и танцувах, о боже. Изкарахме си си супер с колегите и сега не ми се работи. Мързелива работа.

А който от вас познае какво пие Кула на долната снимка, печели една виртуална целувка:

Тази песен според мен трябва да бъде чута поне веднъж, независимо каква музика харесвате. Ник Кейв - стара моя любов, която напоследък съм възродила. Не знам какво има в този месец, но все на такива музикални настрояния ме избива. Може би е от времето; може би е от хората; а може би просто така.

Тази песен е най-еротичната песен на света. Само че не бих могла да го разбера до скоро. Не се учудвам, че някой е направил точно такъв клип към нея. Бих искала да мога да опиша с думи, това което изпитвам, когато я слушам сега. Не е просто свиване под лъжичката. Не е онова усещане, когато те галят по гърба. Няма и да се опитвам; пуснете си я, налейте си любимото си питие и просто опитайте.

Did the devil make the world while god was sleeping?
You’ll never get a wish from a bone.
Another wrong good-bye and a hundred sailors.
That deep blue sky is my home.

Личи си в какво добро настроение съм тези дни? А личи си ли, че нямам реална причина? Просто, животът е красив, непредвидим и ужасно, ужасно хубав

Искам само да кажа, че е понеделник, аз аз се събуждам току-що: 10.45. И се чувствам идеално. По-хубава неделя вечер май никога не бях прекарвала. Том Уейтс придава някаква магическа атмосфера на апаратмента ми, открих. Неочакван гост, пияни вишни (за съжаление последната кутия), бърбън, невероятен разговор, невероятна усмивка … айде стига толкова съм разказвала . Вместо това:

Това тук беше моята петък вечер, без последната част с бара. Уж идеята беше да е моята анти-социална вечер на парти където не познавам никой и отивам само за 5 минути. Не само останах на партито да си говорим със some guy до 3 часа, ами си изкарахме повече от велико - просто открихме, че имаме много общо и това не включва само алма матер-а ни Колгейт, който той е завършил цели 8 години по-рано от мен. Малко Джен е придала романтичен привкус на цялата история с глагола chat up, но за мен тази среща беше едно от най-освежаващите и непринудени неща, които са ми се случвали наскоро. Е, може би не е без значение и фактът че той наистина, ама наистина е красив, освен че е умен и забавен и има страхотно чувство за хумор и ми направи и подари диск на Bonnie ‘Prince’ Billy и още разни други инди неща, с които няма да ви отегчавам. И на него “А.М.” от Wilco му е любимия албум, за разлика от прехваления им “Foxtrot Hotel”. Казах ли вече, че е красив? И че ми взе телефонния номер? (Софос, той е от Colgate 13; повече няма какво да се добави, нали ?) Ах, ах, ах!

j0421 (08.42 AM):
Dobro utro, Elena
helenne (08.42 AM):
Dobro utro, Jason. Dobro utro ??????
j0421 (08.42 AM):
I am learning Bulgarian from the Internet.
helenne (08.42 AM):
O….K…. Why?
j0421 (08.43 AM):
Ne
helenne (08.43 AM):
Kakvo ne?
j0421 (08.43 AM):
Kakvo kakvo?
helenne (08.43 AM):
Abeeeee, ei, kakvo kakvo?
j0421 (08.43 AM):
Oh, double kakvo is too advanced. Stick to the basics here. Kak si?
helenne (08.44 AM):
Super
j0421 (08.44 AM):
Ne super
helenne (08.45 AM):
Kakvo?
j0421 (08.46 AM):
You are supposed to say “Blagodarya, dobre.” Not “super.”
helenne (08.47 AM):
You are telling me what I am supposed to say in my own language? Watch it, Mr.
j0421 (08.48 AM):
Aide ciao.

***

helenne (02:30 PM) :
ti govorish li veche bulgarski ?
kgrady (02:30 PM) :
veche?
helenne (02:30 PM) :
yet
kgrady (02:31 PM) :
malko
helenne (02:31 PM) :
kolko malko?
kgrady (02:31 PM) :
i don’t know how to answer that
helenne (02:31 PM) :
eee, aide sega
kgrady (02:32 PM) :
no, seriously
helenne (02:33 PM) :
imash li kuche?
kgrady (02:33 PM) :
what?!
kgrady (02:33 PM) :
now you’re being silly!
helenne (02:33 PM) :
see, you understand
kgrady (02:33 PM) :
ne, ne imam kuche
helenne (02:33 PM) :
ne imam = niamam
kgrady (02:34 PM) :
seriously?
helenne (02:34 PM) :
da
helenne (02:34 PM) :
ne, niamam kuche
helenne (02:34 PM) :
az niamam kotka
kgrady (02:34 PM) :
i see
kgrady (02:34 PM) :
a different verb?
helenne (02:34 PM) :
da
helenne (02:34 PM) :
imam – to have
kgrady (02:34 PM) :
to not-have
helenne (02:34 PM) :
niamam – to not-have
kgrady (02:34 PM) :
cool, thanks
helenne (02:35 PM) :
pronounces nYAmam
kgrady (02:35 PM) :
got it
helenne (02:35 PM) :
a imash li hipopotam?
helenne (02:35 PM) :
hahaha
kgrady (02:35 PM) :
hahahahahahahaha
kgrady (02:36 PM) :
ne, niamam hipopotam…
helenne (02:36 PM) :
e kakvo imash togava ???
kgrady (02:36 PM) :
togava?
helenne (02:36 PM) :
then
kgrady (02:37 PM) :
imam pet tseluvki za teb! :{}{}{}{}{}
helenne (02:37 PM) :
HAHAHAHAHAHAHA
kgrady (02:37 PM) :
hahahahahaha

Един от любимите ми актьори е Хю Грант. Даже е любимият. Дели си първото място с Орландо Блуум. Да, аз съм повърностна и гледам външния вид на мъжете повече от актьорските им качества. Та, Хю Грант играе в “Love Actually”. Това го знаете. Това, което не знаете, е че аз този филм съм го гледала над 30 пъти, може би защото е един от скромните три филма, които имам вкъщи . И всеки път като го гледам, накрая неизменно си казвам: “Абе в тоя филм няма ли поне една историйка дето да не е като на филм?” То не са премиери със секретарки, то не са всякакви невъзможности. Най-нелепа ми се е струвала винаги ситуацията с любовния триъгълник, в който един мъж прави серенада без думи на жената на най-добрия си приятел, докато онзи си седи в хола на Коледа. А, да бе да! Не мога да не си призная колко пъти, гледайки този филм, съм си мечтала за някаква такава изпепеляваща страст, каквато струи от много сцени в него; за внезапната и фанфарена поява на Голямата Любов. И винаги съм си въздишала “Е, да бе, това е филм, къде ти такива неща в живота. И то точно на мен ?!?”

Сега вече сигурно си мислите, че Голямата Любов вчера е дошла на вратата под формата на принц на бял кон (или бял полярен елен, по-удачно за времето). Хммм, не. Не дойде. Вместо това се убедих, че някои неща не са само по филмите. За съжаление, не точно тези, на които се надявах. За първи път на този малоумен празник получавам не нула, не една, ами цели две “истински” “картички” от цели двама “истински добри приятели” и не, не е само “на майтап” или “тест” (кавичките в случая обозначават филмовите клишета в ситуацията). За единия знаех много ясно, за другия само подозирах до вчера и - колкото и гадно да звучи - мъничко се надявах.

Сега тук е моментът да си кажеш, мили мои читателю: да и имам на тази патка проблемите. “Леле, тая на к’во се прави и колко ме дразнят такива хора да ми парадират с това колко са неустоими и какви са фатални и как мъжете се бият за нея. Братче-е-е-е, какво е това бе-е-е-е, писна ми от комплексари.” Аз бих си го казала това ако това беше твоя блог.

В крайна сметка обаче, това си е моя блог и тази случка много ме развълнува и обърка и спокойно мога да го споделя тук, където никой от останалите герои във филма не може да чете без субтитри. В моя филм такива неща не се случват просто. В моя филм аз съм винаги нещастно влюбената героиня и единствените любовни триъгълници включват мен и някоя съперница, която естествено винаги е по-красива, по-умна и по-добра. Не включват двама красиви, умни и добри мъже, които и двамата ме/ми харесват. О-о-о, колко съм си мечтала за това преди, честно; завиждала съм на жените с много обожатели и с подобни сапунени драми и съм страдала, че на мен никога, ама никога не ми се случват такива неща. А сега изведнъж се чувствам тъпо, виновно, гузно и противно на всичките ми предишни очаквания, не се чувствам по-красива, по-умна и по-добра отколкото след празници с нула картички и обяснения.

Има една хубава българска поговорка за двата стола и за земята. Вчера прекарах вечерта у нас с изключени телефон и icq, на пода пред телевизора, броейки си коремните преси докато не ме заболя корема и не ми се приспа и “American Idol” не свърши. Днес брат ми правилно отбеляза, че коремните преси не ми решават проблема. “Сестра ми, ти отслабвай, а после се чуди к’во да правиш с кандидатите, ха-ха-ха”. Неговото решение: “Единия кара Нисан, а другия к’во?” “Джетта” “Джетта-та много ясно”. Много смешно.

Сега, ако не сте спрели да четете още при “Леле, тая на к’во се прави …”, бихте ли ми споделили, моля, как сте се справяли с такива ситиуации. Инстинктивно, мисля че знам какво да направя, но досега винаги когато съм слушала интуицията си, всичко е завършвало повече от катастрофално.

Щеше да е толкова по-лесно ако имахме сериозна връзка от много време и аз имах стабилни чуства. Ако с “другия” не бяха приятели и ако той не ми харесваше толкова много. Ако имах повече акъл. Ако можех да спра да мисля за това и да си гледам работата.

Inat беше написала тук нещо преди седмица: “Липсва ми воля да взема решение. Липсва ми опит във взимането на такова. Все така се е случвало, че някой друг е решавал вместо мен. … Единици са тези, които могат с лека ръка да загърбят вложено време, вложени чувства. Бих искала просто да знам какво ме чака утре.Дори да не е това, което искам. … “Евин” комплекс ли е да искаш да разбереш какво има зад ъгъла?” Безспорно, друга жена, друга ситуация. А така добре описва какво мисля аз сега.

Както винаги, Queen имат своята версия.

If you can’t make up your mind
Torn between the lover
And the love you leave behind
You’re headed for disaster
‘cos you never read the signs
Too much love will kill you
Every time

How would it be if you were standing in my shoes?
Can’t you see that it’s impossible to choose?
No there’s no making sense of it,
Every way I go I’m bound to lose.