Днес затвориха университета заради снега. Цял ден се мотах в нас и към 4 реших да ида на фитнес, като си взех и фотоапарата с идеята да поснимам малко сняг. Нищо интересно не снимах . Вали непрескъснато, но като гледам смогват добре да почистят и се надявам утре да нямаме проблеми с приджижването. Много е красиво.

Това е моята сграда, моят балкон обаче е двойно по-голям и гледа на другата страна.

Рейсове не знам дали имаше днес, спирката не изглеждаше много посещавана

Минах и покрай къщата на Никалас, който би трябвало да се върне тази вечер от Филаделфия, но заради лошите пътища сигурно доста ще се забави. Дано да ме послуша и да остане там на хотел, но по-скоро ще се върне На един час е оттук в момента, сега се обади. А като се върне тук го чака много сняг за изриване, че да си направи пътечка до вратата
Като видях какво е положението, мобилизирах Джейсън (един наш приятел) и двамата изринахме снега пред къщата - така или иначе друг подарък за свети Валентин нямах, а Ник много се зарадва като видя какво сме направили, понеже се прибра скапан. Само дето сега така ме боли гърба! Май и аз имам нужда от подарък

Последната снимка е на една “кола”, която редовно спира пред фитнеса и от нея излиза един двуметров мъжага, сто-и-двайсе кила мускули, който вдига поне двойно толкова от клек и като прави мъртва тяга аз гледам да съм във възможно най-далечния край на залата. А после да се чуди Ал Гор защо нефта бил свършил, представям си колко му е разхода на този пикап. В Тексас пък беше пълно с такива навсякъде.

На този ден, много често се питам какво точно е любовта. Със сигурност не е прекалено сладък бонбон, нито пък замръзнала в снега роза. Още по-сигурно е, че не е клиширана картичка от магазина на Hallmark. Споделям с вас един много хубав отговор.

Баба ми се е омъжила за дядо ми през 1956 година, когато е била на 18. Той на 26. Преживели са толкова много превратности на съдбата и много от тях жестоки, не е тук мястото да ги споделям. Миналото лято аз им бях на гости и разстроено се тръшнах как не вярвам вече в любовта, че това са глупости, че не ми трябват мъже да ми говорят тъпни и да ми се правят на велики, а после да ми разбиват сърцето. Баба ми каза,че да, съгласна е, и тя така мисли. Аз се засмях и я попитах: “Как така, женени сте от 50 години, как така не вярваш?” А тя с присъщата си реалистична гледна точка, просто каза “Е, това нашето не е любов. Аз не мога да кажа, че като погледна дядо ти и чувствам любов. Но от деня когато го видях за първи път, всеки път като го видя да идва и чувствам, че нищо друго не ми трябва на света. Той за мен е целия свят.”

Днес, на този фалшив и клиширан празник, си пожелавам всеки един от нас да намери своя цял свят в нечий поглед. Дано.

Вали си цял ден. Много е красиво. Пътеките обаче почистват най-редовно и е кеф чак да си ходи човек така в снега: тихо, меко, спокойно време. Вижте: камера от центъра на кампуса.

Горната снимка пък е от камерите на този сайт.

Сега смятам да се опъна пред телевизора с една книжка и чайче. Спокойствие.

Айде, пак почна запасяването с мляко и хляб. Всеки път като се зададе снежна буря и се почва едно “bread and milk” купуване и по телевизията само за това се говори. И в Ню Йорк беше така, а сега в Пенсилвания още повече. Аз нямам нито хляб, нито мляко. И съм 100% сигурна, че ще оцеля. Дано да ни затрупа снега, за да имам повод цял ден да седя у нас и да спя.

Не ми дава мира тоя bread and milk. Ще кажеш, жизнено важни са. Чак и в google търсих и намерих:

Един човек в Ню Джързи се възмущава: I think about the folks in line at the markets here, clutching a squashed loaf of pumpernickel in one arm and a half gallon of skim milk in the other. I bet more than a few are on low-carb diets or are lactose intolerant but didn’t want to feel left out.

Не съм единствената с този въпрос: Why do people stock up on bread and milk? Why not lunchmeat and chips? Why not peanut butter? Why not chocolate? Me, if I’m stuck home during a blizzard, I’d probably want to make sure I had plenty of coffee, shortbread cookies, and Jack Daniels.

Честно казано, аз ако се запасявам с нещо за няколко дена, това ще е с вино. Розе. Ще си пия розе и ще си спя. Кисели краставички също може. Евентуално малко вода, за да не се обезводня от алкохола и солта.

Офф, тези хора ще ме побъркат понякога. Може би защото си имахме режим на тока в София и хляб и мляко с купони и криза за свещи и какво ли още не. С олио и захар и бензин разбирам да се запасяваш като са дефицитни. Ама не мога да видя трагедията в няколко метра сняг. Пък камо ли да тръгна да се запасявам с мляко и хляб.

Вече втори час не ми дава мира това. А уж тази вечер си казах, че с нищо няма да се разсейвам, имам работа, не ми се спи, Никалъс има конференция след 2 дена и май цяла нощ ще откара в лабораторията си: идеални условия за концентрация. Обаче тези като почнаха с това мляко, с тоя хляб, цяла вечер по телевизита само това, бе …. Обадих се на Ник в 11.20 да го питам дали ще се запасява с мляко и хляб, а той с присъщата си загриженост каза “Не, но ако искаш да ида да ти купя на теб …” Мерси, не искам. Искам само да знам защо, аджеба, хляб и мляко: от всички възможни хранителни продукти, които не изискват готвене и не развалят? “Не знам и аз съм се чудил.” Добре де, като си се чудил, не си ли питал някой? “Ти нещо да не си нервна тази вечер? Какво си се притеснила сега за това?” Не че съм се притеснила, ама … искам да знам! “Изпий една чаша топло мляко и си лягай. Ооо, нека позная, нямаш мляко и в магазина е свършило, ха-ха”. Отивам наистина да си лягам. Иначе току-виж съм се заразила и аз от тази лудост; само до бензиностанцията остава да ходя сега за хляб и мляко …

“От днес кафето си има нов любов.” А аз пък си имам ново любимо кафе - Хавайски Лешник.
Който ме познава добре, знае че е безсмислено да говори с мен преди първата ми чаша кафе за деня. Освен това кафето ми е добър приятел и заради доста ниското ми на моменти кръвно - пия по 3 чаши на ден, като гледам да не е след 5 следобед за разлика от Софи, която съм виждала да се приспива с кафе .
Но с това ново кафе ще ми бъде трудно да не прекалявам. С аромат на кокос и лешници, много е вкусно. Предполагам, че с мляко също би било добре, но мляко нямам в момента.
Трябва да измисля някакви по-смислени теми за този блог. Кафе и Дикси Чикс! А можеше да напиша за Том-инструктора-по-фитнес и неговата история с Дона Самър, шушляковия анцуг и 1981 година. Айде после .

Грами наградите бяха хубав завършек на един студен, ветровит и снежен уикенд. А кънтри душата ми се зарадва да види колко много награди взеха Дикси Чикс. Пак са на върха очевидно, въпреки че последните години бяха изпаднали малко в немилост покрай “анти-американските” си изказванията срещу външната политика.. Поздрав с тяхната песен “Not Ready to Make Nice.”
Като оставим политиката на страна, песента ми харесва много. Мисля, че колкото и да сме идеални всички, всеки от нас има поне един скелет в гардероба - своя грешка,
чужда грешка.

Forgive, sounds good.
Forget, I’m not sure I could.
They say time heals everything,
But I’m still waiting

Братовчед ми правилно отбеляза, че само един човек с не много активен любовен живот може да се вълнува от наградите Грами:

helenne (12:56 PM) :
gleda li Grammy nagradite?
cool_dd (12:56 PM) :
ne
cool_dd (12:56 PM) :
kogo nagradiha
helenne (12:57 PM) :
Dixie Chicks
helenne (12:57 PM) :
obraha povecheto nagradi
cool_dd (12:57 PM) :
qk li e filma ?
helenne (12:58 PM) :
kyv film be
helenne (12:58 PM) :
oooo
helenne (12:58 PM) :
pich
helenne (12:58 PM) :
zle si
helenne (12:58 PM) :
moeto momche s pop-kulturata
cool_dd (12:58 PM) :
ehehe
helenne (12:58 PM) :
uj ti se vodish teenager-a ot nas dvamata
cool_dd (12:59 PM) :
:-D. da ama az vse pak imam po-aktiven ljuboven jivot ot tebe ot gadjeta ne mi ostava vreme da sledia takiva gluposti
helenne (12:58 PM) :
bezsporno

Направих многократни нежни опити да убедя Ник, че не му отива да е нон-стоп със бейзболна шапка на главата. “Не е европейско.” “Аз не съм европеец.” “Ще оплешивееш.” “Аз съм с бръсната глава в момента.” “Абе жените не харесват мъже с такъв стил.” “Ами да харесват, проблемът си е техен.”

И накрая какво стана; вместо аз него да променя, май той ще промени мен. Получих неочакван розов подарък, в тон с всички розови свети-валентински лигни наоколо. Представям ви първата си и засега единствена бейзболна шапка с подобаващия надпис “Life is good”. И най-катилската си физиономия, резултат от подканата “Now show me how good” . В моя защита, днес съм станала в 6.45, нямам грам грим, и съм уморена. Но … животът е супер!

Само това имах да кажа! И колко много искам да съм пак там! Софи-и-и-и …. Джо-о-о-рдж Това е.

Замръзнаха ми кокалите направо. Навън е -18, вкъщи не знам колко е, но е ужасно студено. Наливам се с чай и се опитвам да не седя на едно място, защото се вледенявам . Не смея да излизам навън, освен ако не е крайно наложително. Свалих си някакви тренировки по тае бо и си купих топка. Топката е страхотна, много ефикасен начин да вкараш някое друго упражнение и да се забаляваш едновременно с това. Чета си разни книжки, пиша си по два-три параграфа на ден и се наслаждавам на живота. Слушам повече Queen.

Изпаднала съм с трайно и непоклатимо душевно равновесие, което или е знак, че малко съм помъдряла или че просто напълно е спряло да ми пука. Или моята програма за себеусъвършенстване почва да дава резултат (дано!). След като прекарах един доста гадничък период на депресия между ноември и Нова година, реших да променя радикално някои неща в отношението си към живота. Спрях да се интересувам от хора, които ми се отразяват зле и да се обвинявам. Приех, че не може всички да ме харесват, но аз също не харесвам всички. Открих, че колкото по-малко се притеснявам за дадено нещо, толкова е по-голяма вероятността то да върви гладко. Убедих се, че няма по-тъпо нещо от това да страдаш толкова силно и истински, само защото на някой не му пука за теб; ами решението се оказа елементарно: и на мен спря да ми пука. Открих топлата вода … Но явно човек се учи от грешките си; а колкото са по-големи, глупави и катастрофални са тези грешки, толкова е по-ценен наученият урок. Животът е толкова кратък и толкова хубав в крайна сметка! Понякога се чувствам малко като самовлюбен егоист, но пък времето и чувствата ми са прекалено ценни, за да ги пилея по хора, които не могат да ги оценят, не могат да ми отговорят със същото и съвсем съзнателно ме нараняват - за всички тези неща всъщност е най-удачно да се говори в минало време. Особено след като се убедих, че има достатъчно хора, които не само ми отвръщат 1:1, а дори надминават и най-големите ми очаквания. И тук не става въпрос само за любовни връзки, а просто за всичко като цяло. За приятели, познати и т.н. Е, естествено и за него. Може би защото го намерих на небето (в самолета за Вашингтон като се прибирах към България) и затова се държи засега като ангелче, хаха.

Зимата явно провокира такива себе-опознавателни мисли в мен. Току-виж съм почнала и да медитирам скоро

Понеделник, 9 а.м., аз съм в моя офис, той в неговия. Разговор по google talk:

Той: Добро утро. Замръзна ли по пътя?
Аз: Да. Ужас. Като на северния полюс сме. Може и южния.
Той: Какво правиш?
Аз: Мисля си тука по един въпрос.
Той: Какъв?
Аз: Пингвините пера ли имат или козина?
Той: ХАХАХАХАХА. Пера. Това откъде ти хрумна?
Аз: Сигурен ли си? На козина прилича малко.
Той: Естествено, че съм сигурен. 100 %.
Аз: Добре.
Той: Не разбрах защо се интересуваш.
Аз: Айде, че имам работа. Довечера ще ти кажа.

Много обичам малки гладни пингвинчета!!!

Тук се вихри люта зима, а и прогнозата за идващата седмица не е много добра. -17! Най-гаден е вятъра. Отдавна не бях студувала така. Вкъщи е топло, обаче навън само като си покажа носа и ми потичат сълзи. Затова си седя вкъщи и излизах два дена само до фитнеса, на прибежки. Всъщност и на други места ходих, но не пеша.

***
В цялата тази зима, Ник реши, че не може да изпусне годишната атракция Groundhog day. Помните ли филма? За същата глупост става въпрос. В четвъртък през нощта в 3 часа се вдигна от тук с 3-ма други ненормални и ходиха да станат свидетели на това как един гризач излиза от бърлогата си - града е само на 2 часа разстояние от нас. Лично за мен, това граничи с лудостта и то не по чаровен начин. Особено за хора на по 30 години. За четирима вдетинени мъже, които се занимават с биология на дивите животни, явно не е толкова ненормално. Абе и аз обичам животните, ама чак пък толкова … Добре че не се поддадох на увещанията, защото се прибраха измръзнали. Но мега щастливи. Предполагам, че важното е човек да си доставя радости според вкуса си, дори и на цената на замръзнал нос и мокри чорапи. А и Фил предсказал, че ни остава още много малко зима. Тоя Фил виждал ли е къв сняг е навън?

***
Още една американска традиция се случва тази вечер: Superbowl. Едва ли има начин да ме вълнува по-малко. Опитвам се да уча малко. Макар че точно в този момент пее Принс и се разсейвам, поглеждайки към телевизора. Абе Принс и Purple Rain си струват разсейването.

***
Предимството на това да си изследовател на диви животни, е че може да се снимаш с козички (който видял снимката, видял; обещах че е тук само за 24 часа. ако ме познавате лично, така или иначе сте виждали и други снимки) и после да казваш, че е с научна цел. Мда. Сладурчета, всички на снимката. И понеже майка ми попита: да, той носи 47 номер обувки . Досега не бях забелязала.

Come on, get ready
This is the spring of our love

Днес си отворих полу-заспало gmail, опитвайки се едновременно да събера някакви цифри наум, абсолютно механично прочетох трите мили редчета и пуснах прикачената мп3-ка.

Вече цял ден слушам гласа на Ед и тази музика (почва някъде след първата минута). Ед е страхотен. Случвало ли ви се е да чуете някоя песен в някой иначе съвсем обикновен ден и изведнъж този ден да стане специален?

Все едно песента е написана за теб, за уникалните ти емоции, за обърканите ти мисли. Като отговор на безброй многото ти въпроси. Като потвърждение, че някой те разбира. Като знак, че си на прав път. Като хубаво предчувствие, че можеш да затвориш очи и да скочиш в неизвестното.

Не знам дали съм достатъчно влюбена, умна, забавна, красива, готова за него. Но след тази песен знам, че съм готова да разбера.

*** А предния пост реших да го оставя private. Така ми се струва по-удачно. Благодаря ви много за коментарите .

The future is now
The past is gone forever
We can come together
The light is our way