Седим тук в задната част на един денонощен diner, на една голяма маса с много статии и книги по нея. Макар че сме двама, 90% от нещата на масата са мои; освен това не ги използвам. Минава полунощ. Единият от нас си пише дисертацията, а аз се опитвам за свърша презентацията си за петък. Като гледам май ще сме тук до 6 поне. Кафето е в неограничено количество, слушам Jason Mraz (да, знам, знам!) и всъщност се чувствам много продуктивна. Има още десетина подобни загубеняци без личен нощен живот тук. Понякога се чудя “защо”, но сега гледам да не мисля за това, а просто … да си свърша задачата.
Пак си разбих тотално режима: ден, нощ, светло, тъмно. Така е като няма човек фиксирано работно време, нито пък лична организация. Поне ходих днес на фитнес, та се чувствам изключително будна в момента.
Айде, ще ви пиша пак … скоро . Ега си тъпия и безсмислен пост.