Честит 3 Март!
Тук се пекат типично българските мусака и баклава . Чакам си гостите след няколко часа и си слушам разни народни песни и всъщност се чувствам много празнично. Нищо, че не са българи, както каза единия: “Оооо, и ние ядем мусака ”. И е едно пролетно, хубаво - много красив ден. Само като за празник, нищо че си нямаме заря и вечерна проверка .

Честит петък! Тук е едно слънчево, петъчно, даже и снега се топи. Ех, колко исках да съм Лили Иванова. И на прощъпулника си съм хванала една от нейните плочи, една такава със златни ботушки на корицата. Жалко че нямам никакъв талант, камо ли като нейния глас. Абе никой не може да пее за любов като Лили . Това е.

Къде се ражда любовта?
Дали не е в едно сърце?
Което вярва, че сега
Умът не може да го спре.

Кога се ражда любовта?
Дали с докосване едно?
Или е тук на сутринта
След нощна страст и буен огън?

Ето още една, пак много ми харесва.

Това не е много свързано, но напоследък се усещам, че българският език започва да ми звучи странно на моменти, неестесвено. Ега си, наистина, това винаги толкова съм го мразила и съм се смеела и съм се подигравала на такива хора. Но като се изключат разговорите по телефона със Софи и Георги, както и Скайпа до вкъщи - това е, аз български няка къде и с кого да говоря след като Петя си замина. 3-4-5 часа български говор на седмица. Отдавна спрях да сънувам на български. От време на време гледам БТВ по Нетера и то ако работи. По youtube има чалга и клипчета от шоуто на Слави. Да не говорим, че брат ми скоро ми каза, че позлвам лафове отпреди 10 години дето вече не били актуални. Ами къде да чуя актуалните? Замислих се днес по въпроса. Естествено, че не съм си забравила езика, нито имам акцент, нито замествам с английски думи (това пък как ме дразни!), нито пък някога ще се случи това. Но ми е малко мъчно, че родния ми език ми звучи неестествено. Бих искала тук да има повече българи. Обаждайте ми се бе, хора, сериозно .

Жива съм И вече много по-добре.
И невероятно, невероятно щастлива. Не знам как да обясня защото, тъй като нищо толкова не се е случило, просто … абе просто е готин ден и вчера беше готин ден. Всеки път като се сетя и се хиля, като ряпа, тиква или въобще зеленчук по избор. Абе, мисля че знаете за какво говоря.
И честита баба марта. Аз накичих себе си и него с мартеници, а той горкия 2 часа по-късно ми се обади в екстаз, че видял и друг човек на улицата с мартеница. У-ха, какво събитие само като си представя, София сигурно е залята с мартеници и ми става смешно. А тук сме трима идентифицирани, засега.
П.П. Замислих се, че за последно съм си била вкъщи на първи март през 1999. Ега си. Колко много време…