Днес се чувствам като бай Ганю (дето даже името не мога да му напиша като хората на тая клавиатура, още по-селско). Понеже съседите ми спряха безплатния интернет, който де факто крадях от тях, а днес е почивен ден и не ми се ходеше в офиса, се домъкнах в любимото си кафене и си поръчах айс кафе. След първото, можеш да си взимаш колкото искаш без да плащащ повече. Е, със сигурност хората не са предвидили подобни пия(н)(в)ици като мен, които плащат едно, а пият пет. Едно, две, три, как да е. Ама аз даже обмислям шесто. И им ползвам безплатния интернет, за да слушам Преслава до дупка от youtube в слушалките си. Добре, че Мици ми прати мп3-ките по мейла, сега ше си ги кача и на на ipod-a. Сега остава да си сипя още едно безплатно кафе и да почна да се тупам с възклицания “булгар, булгар” и вече съвсем ше си падна в собствените очи.

Иначе е едно хубаво време и аз съм с лятна пола и летни сандали и лятна чанта и си пия айс кафе. Кеф. Животът всъшност е неочаквано хубав, дори когато не е, прави сте. В крайна сметка, този ден никога пвече няма да се повтори и затова по-добре да съм в добро настроение, отколкото в лошо. Макар че това е по-лесно да си го кажа в момента, отколкото га до направя.

Абе в тая песен защо се брои до 4 на румънски ни в клин, ни в рыкав. Даже май не е румънски, ами кой знае какъв език, молдовски сигурно. И защо пича има МакБук? Брей.

refresh [6:15 PM]:
какво следва в програмата ти?
helenne [6:15 PM]:
разходка
refresh [6:15 PM]:
с лодка. по главната.
helenne [6:16 PM]:
то аз съм цяла лодка.
helenne [6:16 PM]:
имаше една стара песен
helenne [6:16 PM]:
минава, голямият кораб минава-а-а-а
helenne [6:16 PM]:
и аз така ще мина като кораб
refresh [6:16 PM]:
хахахаха аз сега пих едно кафе и цъфнах, че бях ни жив ни умрял
helenne [6:18 PM]:
като каза кафе ….
http://elena.dnes.org/2007/05/28/384
helenne [6:21 PM]:
животът е море, а ние сме кораби, емо.
refresh [6:22 PM]:
хаха ..ако това е така ..моят е пълен с вино и бира;) и някое друго животно … трябва да се яде все пак … пияница и пущиняк.

Rado: az ti pozhelavam da poumnesh malko i da ne zalitash po soundtracka na zhivota na suuchenichkite na brat mi
Elena: ами това е и моя саундтрак
повече няма капацитет в мойта глава за поумняване
запълни се
с чалга се запълни
Rado: pulni pulni, shte si hvanesh niakoi avtomontior tuka
Elena че какво им е на автомонтъорите ?
аз харесвам мъже в униформи

Мисли позитивно, Е. Позитивно. !!!

Понякога се чувствам като пътник в собствения си живот. Всъщност, често се чувствам така. По-често, отколкото е здравословно. И докато чакам да стигна да следващата спирка, се смея изкусвено и насила, просто защото иначе трябва да ревна така че да не мога да спра с дни.

Напоследък ми се случиха доста гаднички работи. Не ми се пише сега за тях. Важното е, че сме живи и здрави, останалото се надявам, че някак ще се нареди.

Отделно от тези ситуации, за пореден път, а и сигурна съм не за последен, оставам ужасно разочарована от човек, на когото съм имала прекалено много незаслужено доверие. Не знам дали някога въобще се науча да преценям хората реално, без да се заслепявам от това, които ми се иска да са.

Всъщност, може би проблемът в крайна сметка наистина се свежда до това, че съм ужасно тъпа, грозна и задръстена, за да се интересува който и било от мен. Затова, лека нощ. И ми стискайте палци да се случи нещо хубаво.

Жива съм, в случай че някой се е притеснил. Скоро може би дори ще изпитам желание да попиша малко тук.

Дотогава, пазете се.

Имам доста да пиша тук, а не ми се пише особено. Слушам Род Стюард и се радвам на пролетта. Постепенно осъзнавам, че самотата може да бъде и много хубаво нещо.
Подстригах се доста късо и си смених цвета на косата.
Започнах да излизам редовно с Емо, та поне няма опасност да забравим български. Емо и Мира са студенти тук, Мира завършва след седмица, брат и сестра са. Много са сладки.
Лаф на седмицата: “Е ти можеш ли да спреш гората да се разлиства?” Хаха. Понякога някакви такива глупости ми стигат да си се смея с дни.

Вчера се обадих на една приятелка да и кажа, че са пуснали краставиците в супермаркета на промоция. Не мога да опиша реакцията и. Нито тази на човека, който се обърна и ме изгледа много странно докато аз крещях по телефона, балансирайки торба с 10 краставици в другата ръка. Както Софи отбеляза, човек, който не е живял в България през ранните 1990-е няма как да разбере подобно обаждане по друг начин освен като майтап. А то си беше съвсем сериозно. Пък човек, който не е живял в Америка, не може да оцени колко хубаво нешо е разпродажбата на “европейски” парникови краставици, които всъщност имат вкус на краставици.

Не знам защо има такива дни, в които всичко върви толкова зле. Ама толкова зле:

- Челси играха като последи загубеняци. Така се ядосах, че просто щях да набия някой. Сега разбирам футболните вандали.
- Криза след криза с управлението на студентското ни правителство. И аз естествено съм буфер за нервите на тези, които са виновни за кризите.
- Вали като из ведро и аз нямам чадър, вече 45 минути чакам да спре в едно кафе, че да мога да се прибера. Ще се пръсна. Тука са пуснали някакъв джаз, от който след малко ще повърна.
- Естествено, закъснява ми вече с 3 дена, но не защото има някаква опасност да съм бременна. Не. Просто имам супер романтчна среша в четвъртък и нали, тогава ще ми дойде. 100%.

Толкова от мен. Днес ще си легна в 8, само и само да свърши тоя ден.

Ако изглеждам все едно съм готова да гръмна, това е защото съм.

Яко се вълнувам за мача утре! С Ерик Кула сме си уговорили среша в 2.30 и този път пак ще сме единствените за Челси, но сме с шапки и тенински като хората поне. дано да бием.