Не реагирам много добре на стресови ситуации. Вчера разбрах, че доста от хормоналните ми изледвания са много, ама много извън нормите. Което обяснява проблемите ми с килограмите, настроенията, нередовния цикъл, непрекъснатата умора. Може би това е прекално много лична информация, но ще се пръсна. Добре е че знам, така може да се прави нещо по въпроса вместо да се получава въртенето в кръг от няколко години насам. От друга страна, чувствам се пренатоварена с информация, с режима, който ми назначиха. Много строга диета, спорт + лекарства. Първите две неща си ги правех досега и сама, но без особен резултат. Да се надяваме, че най-после ще успея малко да регулирам сложния механизъм, който тиктака във всеки един от нас. Добрите страни: няма опасност скоро да забременея (хаха, не че досега имаше) и се планира до 3 месеца да съм супер секси мацка (не че досега не бях
). Само дето стресът от тези неща ми идва в повече, а това не е много добре. Обръщайте си внимание и не пренебрегвайте себе си. Прекалено много време прахосах, обвинявайки мързела и лакомията си, без да си давам сметка, че това качване на килограми и тази умора просто не бяха нормални. Все тая, гледаме напред и с оптимизъм. Всичко ще се нареди. Надявам се
.
July 26, 2007
July 24, 2007
Малко ми е маланхолично настроението тази вечер. Без причина.
А всъщност се чувствам спокойна напоследък. Всичко си е ОК, макар че има много какво да се желае. Замислям се по-рядко и просто гледам да си живея.
Днес видях едно много красиво бебе. Напълни ми се душата.
July 23, 2007

Мисля, че бих дори собствените си рекорди по пренебрежение към блога. И е защото не си го обичам, а и вас по асоциация. А просто защото напоследък ми се случиха много, много неща. Хубави. Прибирам се изморена, нямам много време да пиша неща тук и така времето си минава. Обещавам, че ще бъда шо-чест писател тук.
Иначе, ваканцията в България свърши (отдавна), рождения ми ден във Филаделфия беше супер, а животът в Стейт Колидж се оказа не толкова скучен, колкото ми се струваше преди. Май всичко наистина е най-вече въпрос на вътрешна нагласа.
July 1, 2007
Тук
Жива и здрава съм
. Разкашах се от пьтуване: Лондон, Амстердам, София, Варна, Каварна, Камен Бряг, Дуранкулак и сега най-вече обратно вкъщи. Имам много снимки и много готини преживявания и се заредих с изключително много положителни емоции. Заминавам много рано в събота, така че ако още не сме се видели и сте си в София и имате такова желание, айдееее не остана време
. Скоро като ми стане тъпо ще пиша повече - има много за писане. Много съм щастлива тези дни. Странното е, че за първи път от много време насам, щастието ми май не се ограничава само до определено място и време. Дано да съм права.
powered by wordpress | theme by tony street dot com