Преди 8 години пристигнах в Ню Йорк, със загубен багаж, ужасно много любопитство, смесица от очакване, тъга и радост. Много време измина оттогава. Днес мога да кажа само това:
August 22, 2007
August 16, 2007
Благодарение на едно захарче, блогът пак функционира и мога да пиша колкото си искам 
- Не че има много за писане.
- Всъщност, има много за писане, обаче не знам как да го напиша така, че да е интересно.
- Снощи излизах с едни много интересни хора и още ме държи доброто настроение от срещата с нови и забавни персонажи.
- Диетата и спорта и всички изследвания и ходенето до клиниката ми станаха вече навик май; което е добре, даже има и резултати. Иска ми се да вярвам, че сега когато най-сетне знам какъв е проблема, пътят към решението му ще е по-лесен. Ще видим.
August 1, 2007
Предчувствие
Веднъж когато бях почти на дъното
и нямаше къде да продължавам,
седях сама в стаята и в тъмното
със себе си реших да разговарям
До този миг се срещах и разделях,
с лица без имена и без адреси.
За всеки част от себе си отделях
и всеки свойта част си я отнесе.
Една любов ми взе една надежда,
а друга си отиде с портмонето.
Душата ми поиска трети нежно,
но аз си я запазих за небето.
И тъй седях във стаята бездомна,
загледана във нищото на нещо.
И стана чудо - звънна телефонът,
така очакван, като първа среща.
И в този миг надеждата се върна,
отблъснах се от дъното, нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах
животът, който започваше отново,
животът, който започваше отново.
Сега остава и да звънне телефонът
powered by wordpress | theme by tony street dot com
