Мислех си днес какво искам да споделя с вас след дългата блогова пауза. Докато го мислех това, един полицай спря маршрутката и написа акт на шофьора за неправилно престрояване след дълги откази на подкуп, а междувременно аз описвах ситуацията като “пълен цирк” по телефона, за което за малко не бях публично линчувана от въпросния шофьор …

Иначе:
* Празниците отминаха, а на мен хич, ама хич не ми се работи
* Придвижването по улиците на Дианабад днес беше, меко казано, затруднено, в резултат на което сега се грея с едни чорапи с пръсти и пия чай с ром, а по телевизията текат кадри от Иран, където има 2 метра сняг, рекордно. Тука станаха ужасно много запатейки и сигурно половината са ненужни, но сега не мога да се усетя коя половина да махна.
* Чета новините от Айова с интерес. Мoже би скоро бих искала да ги коментирам.
* Утре ще празнуваме Ивановден с бъдещия кум. Чудя се дали трябва да носим пиле. Или може би той да носи на мен. А дали не беше торта. Трябва да се проучи това както и кой с кого танцува и какво и да си намеря двд с хора, защото времето до 17 август тече и не пита аз мога ли да танцувам хора или не мога (не мога, в случай, че не стана ясно). Всъщност тук май никой не знае за сватбата, кума и кумата сега като се замисля, но затова друг път… защото историята е дълга.

Хайде сега, като една пенсионерка, ще си легна в 21. 15 с чорапите с пръсти, защото утре ще е поредния изпълнен с емоции ден.