Мисля, че тази вечер съм на среща.

Sophia: ok
s arhitekta li?
me: da [smile]
toi vsushtnost e profesor po arhitektura
ama e samo na 30
Sophia: eic eic
me: kvo?
Sophia:
ne, fakta che az popitah arhitekta li? i ti otgorovi toi vsushtnost e PROFESOR po arhitekrura [smile]
maitap be
me: hahahahahahahah
makar che az dumata PROFESOR ia izpolzvah da pokaja, che edin vid toi ne e ISTINSKI arhitekt
zaplatata mu e profesorska, ne arhitetktska, demek [smile]

Не съм много сигурна, понеже и двамата бяхме ужасно притеснени и освен, че се смяхме ужасно много на жабата и други работи не си спомням за какво си говорихме между 3 и 10 часа: за трети път, макар че за първи път толкова дълго. Поне разбрах, че сме квит, защото аз може да говоря за жаби, но той не само че вече има Мак, има даже много по-професионален такъв от мен и си призна, че си е търсил само повод да ме пита нещо и не се е сетил нищо по-оригинално. Та може да се каже, че каквото повикало, такова се обадило. Чувствам се малко странно, защото макар че е само с 4 години по-голям от мен той все пак е професор (слава богу, не по нещо дори маргинално близко до моя факултет).

Сега тук минава 3 сутринта, аз вече пробвах всичките си дрехи по 2 пъти и установих, че нямам абсолютно нищо нормално, което да си облека. Освен това нямам абсолютно никакъв интерес/респект към архитектурата и даже рисувам адски зле. Но пък за сметка на това баба ми цял живот ми е повтаряла “Абе какви са тези поети и филолози и музиканти и несериозници, дето само се влачиш с тях? Няма ли да намериш някой стабилен мъж в тая Америка: доктор, адвокат, архитект ?!?” Те ти, бабо, архитект, че при това и 100% “х’американец”: 2 в 1, ха-ха-ха .

Слушам някакви глупости по youtube и се опитвам да не се навивам прекалено много, защото аз де факто не го познавам и реално погледнато, той може да е някакъв психопат/женкар/кретен. Е, дано да не е. Има много готино чувство за хумор. Малко е притеснителен. Много е хубав.

Много, много отдавна не съм се чувствала така след разговор(и) с непознат. Прекалено много месеци са май, няма да ги броя сега, за да запазя поне малко от респекта на читателите си .

Ако не друго, поне се чувствам доста по-жива от онзи ден. Чуството е много хубаво.

Аз (А): …. дълъг разказ за вчерашната случка … Да, с две думи: ужас

Много Добър Мой Приятел С Който Пием Кафе (М): Е, добре де, нали днеска си говорихте пак, значи или те харесва или той също е леко не-наред с главата.

А: Какво значи “и той също не е наред с главата”?

М: Ами има много хора, които не са наред с главата.

А: Ама ти каза “и той също”. Прозвуча ми като “също като теб”. Един вид, аз и той ….

М (прекъсва ме с яростно жестикулиране): О, айде сега вече станахте “ти и той”. Вчера още за жаби си говорехте, днеска вече “ти и той”.

Хем искам да говоря с мъже, хем съм пълна скръб. Днес в кафето ме заговори един голям симпатяга, докато аз си гледах Planet Earth (уникална предица, непременно си я дръпнете и и я изгледайте). Много симпатичен, млад професор по архитектура реши да ме пита дали съм доволна от Макбука си, щото той мислел да си взима. Аз се смутих и му казах, крещейки понеже бях със слушалки “Не мога сега да говоря, че гледам тука едно нещо.” “Какво нещо?” “Една жълта жаба.”(По-голяма идиотщина не знам дали съм казвала ИЗОБЩО НЯКОГА НА НЯКОГO досега, още по-малко на някой толкова красив и умен и чаровен мъж !!!). “Ха-ха-ха-ха-ха”. Аз вече съвсем се смутих и се изчервих и бях на път да потъна в земята от срам, когато той просто се усмихна много чаровно и каза “Е, като свършиш с жабите може да поговорим.” Аз се притесних - нещо нетипично - и съвсем запецнах и наистина взех, че си догледах останалите 20 минути от жабите. После си говорих с него 3 минути, разбрах че е професор по архитектура, обаче ми беше толкова неудобно заради жабата, че си събрах нещата и му казах, че отивам на среща на един клуб. “По биология ли?”. “Не, не, не по биология, по руска граматика (wtf?!? сега само като се сещам и не мога да повярвам на себе си и на тая тъпня дето измислих !!!). Мен ме е гнус от жаби всъшност на живо, само на филми ги гледам”. “Ха-ха-ха-ха, айде друг път, аз съм те виждал друг път тука да пиеш кафе и все си гледаш нещо, сега поне знам какво”. “А не, друг път не гледам жаби, само днеска, вчера беше за пещерни животни.” “Ха-ха-ха-ха, абе ти си определено интересен човек. Утре ела да ми кажеш повече за тея животни и за дисертацията ти, че ми стана интересно, аз ще съм тука след 3 часа. Ама сега предполагам бързаш да не закъснееш за клуба по РУСКА ГРАМАТИКА, ха-ха-ха.” Тука вече съвсем мораво червена и смотавайки си шала на топка се изстрелях от кафето със скоростта на светлината.

Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. После като си гния сама у нас на 80 години с някоя жаба в аквариум, препарирани пещерни животни и 1000 котки, с които си говоря на перфектен руски, поне ще знам защо …

Имам нужда от спешни и ефективни съвети за ситуацията описана по-долу. Съвсем сериозно.

helenne [11:59 PM]:
я кажи как да заговоря един пич във фитнеса
helenne [11:59 PM]:
всеки ден сме там по едно и съшо време
…
helenne [12:00 AM]:
той ме гледа непрекъснато
helenne [12:01 AM]:
аз като го погледна и се обръща на другата страна
PaRadoX [12:01 AM]:
една медицинска сестра ме заговори като бичихме билярд
PaRadoX [12:01 AM]:
на един приятел дето играехме с него му потече кръв от носа и тя използва това като предлог
helenne [12:02 AM]:
хммм, аз не съм медицинска сестра
helenne [12:02 AM]:
абе мани, обречена работа
helenne [12:02 AM]:
всеки ден се засичаме в 9
helenne [12:02 AM]:
той ходи на пътеката
helenne [12:02 AM]:
нишо не предприема
…
PaRadoX [12:02 AM]:
ти пък кво се правиш на стеснителна
helenne [12:03 AM]:
е братче той има едни огромни слушалки
helenne [12:03 AM]:
кво да ида да му кажа?
helenne [12:03 AM]:
“алооо, пич, що ме гледаш бе?”
PaRadoX [12:03 AM]:
де да знам
PaRadoX [12:03 AM]:
искаш ли да пием бира
PaRadoX [12:03 AM]:
да си избием този фитнес
PaRadoX [12:03 AM]:
хаха
helenne [12:03 AM]:
абе мани аз бях на път в петък
helenne [12:03 AM]:
да му кажа
helenne [12:04 AM]:
“абе ей, абе ние с тебе балами ли сме, че сме във фитнеса в 10 вечерта в петък бе?”
helenne [12:04 AM]:
ама си затраях
helenne [12:05 AM]:
но тоя петък стой та гледай като едното нищо как ще го заговоря!
helenne [12:05 AM]:
и ще го поканя на среша
helenne [12:05 AM]:
да видим
helenne [12:05 AM]:
кон боб яде ли
helenne [12:05 AM]:
тая поговорка май не е много на място…
PaRadoX [12:06 AM]:
хахахаха евалата
….

helenne [12:07 AM]:
той пък като кибичи там всяка вечер
сигурно и той е на зор…

Та така, приемам всякакви предложения. Да добавя, че аз на този пич много добре знам кыде му е офиса във факултета по литература и даже един път си говорихме там щото аз нещо се бях объркала. Не му знам името. Не съм забелязала да има приятелка или ако има тя е много анти-фитнес, защото нито веднъж не се вяснала в залата. Много е висок и е малко плешив . Изглежда стеснителен. Много ми е симпатичен, ама много.

Май по-добре да си ходя мирно и кротко на фитнес и да не се излагам. От друга страна, харесва ми много … Абе кажете си мнението.

Навън вали смесица от дъжд и сняг. Само като чуя вече за този “зимен микс” в прогнозата ми се догажда. Какъв е този зимен микс през април? А и това име “зимен микс” звучи много зле. Като някаква гнусна супа от зимни замразени зеленчуци. “Зимен микс”, много оригинално. Бе отвратително е. Представям си още някаква ужасна касета: “Зимен микс: 2007″ със звздите на залязващата естрада. А иконката, с която обозначват тази гнусотия е смесица от лед, снежинки, гръмотевици и облаци. Представете си всеки възможен вид гадно време, смесете ги и се получава “зимен микс”. Ако звуча отвратена, това е зашото съм. Писна ми. Айде да минем на пролетен микс малко.

Този зимен микс ми полепна по палтото, косата, лицето, очите докато се домъкна в кафето. Където пък прочетох новините за поредния психопат. Щях да напиша нещо по въпроса, но ми се отщя.

Пуснала съм си Black на Pearl Jam и си мисля, гледайки зимния микс през прозореца и хората, по които полепва.

Искам да ми се случи нещо хубаво. Мисля, че е крайно време. Явно няма да е днес.

От блога на niili попаднах на нещо. с което пропилях 5 минути. Затова сега го лепвам тук. Нешо като зимен микс от пролетно-летните ми визуални мечти.

Пуснах си данъчната декларация вчера, която си попълних напълно сама.

Ето и още малко глупости:

PhotoBooth е новото ми огледало преди да излезна в петък вечер зашото в спалнята ( където е огледалото) ми изгоря крушката и нямах време да я сменям и затова се гримирах оглеждайки се в екрана. Ужасен резултат. Изглеждам ужасно уморена. Но това е може би защото съм адски уморена. Или може би остарявам. Едно от двете е. Или и двете .

Прочетете ред 23. Много интересно. Аз съм си го мислела това когато съм се чудела как да събера пари за билет

Христос Возкресе! За пореден Великден аз меся козунаци по рецептата на мама и се чудя с какыв акъл се хващам с такива работи Обаче и яйцата и козунаците станаха страхотни: м-м-м, много вкусни. Снощи вече издохме единия, днес съм на гости и е ред на другия. Навън си вали сняг от една седмица, но настроението ми е много велидекденско.

When the outside temperature rises
And the meaning is oh so clear
One thousand and one yellow daffodils
Begin to dance in front of you - oh dear
Are they trying to tell you something
You’re missing that one final screw
You’re simply not in the pink my dear
To be honest you haven’t got a clue

Искам да ми остане малко време тези дни да напиша нещо за Стюарт Стейпълс, но дотогава поздрави с тази супер сладка песен на Джак!

Не мога да се нарадвам все още на новия си MacBook . Като се убедих колко невероятен е след 6 месеца работа със служебния, от днес си имам мой си лично собствен. Щом свърша да се ровичкам във всичките му детайли и като си сложа всички неща дето искам, може и да пиша по-подробно тук. Има ли други мак потребители сред вас? Знам за Джен и Кайл и не знам дали не са само те тези от статистиката ми. Ако не са, обадете ми се !