Хем искам да говоря с мъже, хем съм пълна скръб. Днес в кафето ме заговори един голям симпатяга, докато аз си гледах Planet Earth (уникална предица, непременно си я дръпнете и и я изгледайте). Много симпатичен, млад професор по архитектура реши да ме пита дали съм доволна от Макбука си, щото той мислел да си взима. Аз се смутих и му казах, крещейки понеже бях със слушалки “Не мога сега да говоря, че гледам тука едно нещо.” “Какво нещо?” “Една жълта жаба.”(По-голяма идиотщина не знам дали съм казвала ИЗОБЩО НЯКОГА НА НЯКОГO досега, още по-малко на някой толкова красив и умен и чаровен мъж !!!). “Ха-ха-ха-ха-ха”. Аз вече съвсем се смутих и се изчервих и бях на път да потъна в земята от срам, когато той просто се усмихна много чаровно и каза “Е, като свършиш с жабите може да поговорим.” Аз се притесних - нещо нетипично - и съвсем запецнах и наистина взех, че си догледах останалите 20 минути от жабите. После си говорих с него 3 минути, разбрах че е професор по архитектура, обаче ми беше толкова неудобно заради жабата, че си събрах нещата и му казах, че отивам на среща на един клуб. “По биология ли?”. “Не, не, не по биология, по руска граматика (wtf?!? сега само като се сещам и не мога да повярвам на себе си и на тая тъпня дето измислих !!!). Мен ме е гнус от жаби всъшност на живо, само на филми ги гледам”. “Ха-ха-ха-ха, айде друг път, аз съм те виждал друг път тука да пиеш кафе и все си гледаш нещо, сега поне знам какво”. “А не, друг път не гледам жаби, само днеска, вчера беше за пещерни животни.” “Ха-ха-ха-ха, абе ти си определено интересен човек. Утре ела да ми кажеш повече за тея животни и за дисертацията ти, че ми стана интересно, аз ще съм тука след 3 часа. Ама сега предполагам бързаш да не закъснееш за клуба по РУСКА ГРАМАТИКА, ха-ха-ха.” Тука вече съвсем мораво червена и смотавайки си шала на топка се изстрелях от кафето със скоростта на светлината.
Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. После като си гния сама у нас на 80 години с някоя жаба в аквариум, препарирани пещерни животни и 1000 котки, с които си говоря на перфектен руски, поне ще знам защо …