April 1, 2007

Filed under: Standard — at 11:07 pm

Смях се със сълзи на тази първоаприлска шега. Но както ми казаха по-късно, може и да не е толкова смешна.

filarena99 (12:03 AM) :
you’re you
filarena99 (12:03 AM) :
and you find extremely amusing things most people find passingly curious at best

March 24, 2007

Filed under: Standard — at 5:22 pm

Мисля, че може и да съм писала абсолютно същото нещо преди време тук, обаче няма чувство, което да се срвани с това, което човек чувства след 6 км пробег в дъжда. Наистина, уникално е. Последните стълби пред вратата ми ми се сториха като портата към рая, а в момента се размазвам с един литър вода, мокра все още от душа. Прасците ми пулсират. Гот, гот, гот. Според спортния ми часовник съм изгорила 760 калории, със среден пулс 159 удара в минута: точно идеалната кардио зона. Всичко в момента ми се струва супер. Вие имате ли си подобни любими неща?

March 23, 2007

Filed under: Standard — at 12:19 pm

Напоследък почти всеки ден си мисля колко много искам да си направя татуировка. Тази моя идея е доста стара, а JV само ми “пуска фитили” през ден. Избрала съм си какво и къде искам, просто не ми достига смелост и ме е страх, че ще ме боли. И най-вече, че след няколко седмици ще ми омръзне и ще съжалявам. Странно, при положение че поне от 6-7 години го обмислям. Вие имате ли татуировки? Къде? Какви?
Аз после ще ви кажа за моята идея :) .

March 22, 2007

Filed under: Standard — at 9:09 pm

Ега си деня. Мислех си, че такива неща сериозно се случват само в латино-сериалите. Даже не и филмите, ами тези най-лигавите и ревливи и гнусни латино-сериали, в 958 епизод. Не знам какво става тази година, обаче изненадите валят една след друга. Тази от днес е много, много, много странна. Хубава. Честно казано, не мога да асимилирам напълно какво се случва. Прогресия на реакциите ми за последните два часа: “Аз и ти какво ?!?”, “Да бе!”, “Хмм, всъщност”, “Хмммммммм, всъъъъщност :)

Много подходящо Chamillionaire пее “for the playa that don’t believe in love at first sight, but the playa that believes that he can get love on the first night, that’s right”. Така де, като съм почнала с глупостите, поне да ги озвуча подходящо.

Това определено не е от пръв поглед. 4 години не знам колко погледа са.


March 20, 2007

Filed under: Standard — at 5:38 pm

Пиша от едно кафене, където съм си разпънала бумагите и се опитвам да работя. До мен седнаха 4 момичета и едното започна да разправя на приятелките си за екскурзията си до България миналата седмица и за любимия и сок от праскови БББ. Естествено, не се стърпях и се намесих. Оказа се, че са ходили до България като част от някакъв курс по устойчиво развитие във факултета по география. Прекарала е 10 дена там, по-голямата част в София, но са ходили и до Пловдив, Велико Търново и Варна. Стана ми толкова приятно, тя говореше с такова възхищение за всичко, което е видяла и преживяла. Донесла си е две бутилки мавруд, Каменица и Загорка. Ходила е в Буда Бар и Червило, отседнали са в апартамент на Евлоги Георгиев, обърквала се е постоянно кое поклащане на главата е “да” и кое “не”, всички са и се сторили много дружелюбни :) . Почувствах се много горда и за момент се пренесох там чрез нейния разказ. Колко хубаво е, че живеем във време, в което подобни преживявания са възможни!

March 18, 2007

Filed under: Standard — at 3:00 pm

Д-р JV ми дойде на гости този уикенд. Беше супер. Наистина. Толкова добре си изкарахме, мъчно ми е че си тръгна преди 10 минути. Нищо, пак ще дойде. Такива хора и приятелства не се губят, даже с времето стават по-добри. Ходихме наляво-надясно, гледахме филми, пихме кафе и се смяхме.

Много сме весели тук:

Тази снимка е странна, но ми харесва:

Снощи излизахме на клуб. “Как изглеждам?” “Все едно си дошла от 1984.” “То това е идеята.” “Е, значи постигнала си я. Я сега застани като във Флашданс.” Ха :)

Този танк го открихме на 3 км от града, в някакъв парк на някакъв военен мuзей. Ега си нещата имало наоколо.

Моят шал си отива страхотно с цветовете на Унимарт.

А тази диадема ми стана любима, защото ми е подарък :) .

В крайна сметка, въпреки снега, времето беше слънчево, страхотно и наистина ми се иска всеки ден да е така. Но понеже не е, затова ми харесват особено много подобни случки.

March 16, 2007

Filed under: Standard — at 1:14 am

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш.
За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване.
А щом сте приятели, непременно ще се срещнете,
било след броени мигове или след няколко живота.

Из “Илюзии” на Ричард Бах

March 13, 2007

Filed under: Standard — at 9:27 pm

За пореден път емоциите ми надделяват над всичко останало. Бих искала да съм един от тези спокойни, невъзмутими хора, които просто са “над нещата”. Съвети как да постигна това?

March 10, 2007

Filed under: Standard — at 11:29 pm

Има хора, случки и места, които трудно се забравят. Има чувства, които те преследват и често успяват да те догонят точно когато най-малкото си ги очаквал.

Вчера ми казаха, че съм единственият човек, който може да премине от смях в плач и после обратното за период 12.5 минути. Едва ли съм единственият, но наистина тази моя лабилност винаги ми е пречила. Само че най-големият проблем е, че когато изпадна в подобни моменти съм в състояние много да обидя или нараня най-неподходящите хора и после да очаквам че и на тях, като на мен, ще им мине толкова бързо. Когато бях дете, го отнасяха родителите ми и брат ми (което и сега се случва, но поради разстоянието: по-рядко), а сега това са най-близките ми приятели и естествено, той. Ужасно губеща стратегия за всяка романтична връзка е да си мениш настроенията и желанията толкова бързо. Приемете го от мен.

Разплаках тези дяволи, черните, проклетите,
жал им е какво ти причиних и на твоето сърце.

Ти ми кажи, защо така се получава?
На мене който най-държи, аз най го наранявам.

Не ми е мястото във ада да горя, за ада аз не съм достатъчно добра.
Ще бъдеш отмъстен когато влюбя се във някой като мен, да не видя ден.

Иначе беше една много хубава вечер, като всички напоследък.


П.П. Потърсих в google неща за влиянието на пълнолунието върху хората и останах изумена. Мисля, че Йовко успя да ме накара да повярвам в зодии повече отколкото някой някога е успявал. Копирам тук от него някой от нещата, които пише, все едно ме познава :) . Не ме познава, но явно не съм уникална с нещата, които съм изпитвала от както се помня и с които продължавам да се боря всеки ден. Прочетох много подобни коментари на неговите зодиакални есета и подкрепям напълно. Много се изненадах от точността на някой наблюдения, затова и ги копирам тук: ако някой изпитва желание да ме опознае:

И мъжете и жените от зодия Рак сякаш се пробуждат с раждането на всяка нова луна и всеки ден стават все по-дейни и бодри, докато тя пораства. Около пълнолуние може да се превърнат в абсолютни откачалки, а когато Луната започне да намалява, сякаш униват и търсят утеха, уют и закрила. Тези лунни човечета са сякаш от друга планета, притежават много дълбока и ранима чувствителност и често ви се струват затворени в себе си, сякаш като Малкият принц са попаднали на странно и необичайно място, което не познават.

Дори тези Раци, които много приказват, хихикат се глупаво, подскачат от тема на тема и ви се струват повърхностни, всъщност… най-вероятно така прикриват себе си. Това е маската, с която се опитват да държат другите далече от вътрешния си свят.

Много малко са щастливците, които могат да се похвалят, че някой Рак е отворил изцяло вратите към дълбочината на своя душевен всемир. А там обикновено има много и много смисъл, чувствителност, топлина. Не бъркайте този му свят с любовта или доверието. Понякога Рак е склонен да ви подари сърцето си, но да не ви е пуснал до тази съкровищница на вътрешния си Аз. - Точно трима са “щастливците”. Те си знаят кои са.

Ако ви харесват и ви допуснат до себе си Рак се привързват силно. Те се привързват към всяко свое нещо - стари любовни писма, изсъхнали червила, капачки от буркани, коктейлни чадърчета и каквото още друго може да ви дойде на ума. Не се правете на важни - за вас трябва да е чест, че сте част от тяхната колекция ;-) - Е, вече си имам оправдание за тази своя черта: от зодията е. Това винаги ми е бил оргомен проблем при местенията и майка ми веднъж щеше да ме убие като нямах място в багажа и изпратих по пощата до България един кашон за 50 долара с хартийки, билетчета, опаковчичици от бонбони, късметчета от китайски ресторант, програми от театър и една стара тениска с подписи :) .

Раците са изключително раними. Това, което минава покрай ушите на повечето хора, често засяда дълбоко у тях. Склонни са да прощават бързо обидите, но помнят раните си дълго, ако са им оставили белези. - За това няма какво повече да кажа. Споменете си само дали някога нещо сте ме наранили и си направете сметката :) .

Ако някой Рак ви обяснява колко му е добре всеки месец да е с ново момиче или пък някоя госпожица Рак на висок глас да разправя, че не умее да готви и не иска да се занимава с бебета, просто не им вярвайте. Това следва да се тълкува: “Не съм намерил/намерила любовта на своя живот! Страх ме е! Възможно ли е да не съществува!”. - Аз редвоно парадирам как “не мога да готвя”, а всъщност мога и то много добре, даже много обичам, но трябва да има за кой. По този повод, напоследък съм се разготвила все едно съм кухня в детска градина :) .

Хм, всъщност я пак погледнете Луната! Вече е различна, нали? Променила се е… Само докато напиша тези няколко изречения. А всъщност си е същата - от много милиони години нищичко не е променила. Само на нас така ни изглежда - всеки път различна. Така е и с Раците - те всъщност винаги са себе си - и не се променят. Просто в отделните моменти отразяват различна светлина и показват друго ъгълче от палитрата на нюансите си. - Да се върнем в началото на поста ми. Това е то. Следващия път като се случи нещо подобно и той ме пита пак “Абе защо правиш сега така? Какви са тези настроения?” ще кажа “Не са настроения, отразвям различна светлина просто” :) :) :) . Мисля, обаче че той вече го знае това.

От стремеж към съвършенство Рак често се разпилява в ненужни стъпки, вместо да спре, да се огледа и подходи разумно. При тях обаче чувствата винаги са преди разума. - Ако изобщо разума се задейства, макар и със засъснение …

И сега, това което търсе всъщност и което ме доведе до хороскопите на Йовко:

Луната събужда всичките и тайни мечти, а водата отприщва страстите и. Не е трудно да се досетите дали не е добра идея да и предложите разходка на лунна светлина край морето късно вечер по време на пълнолуние. Най-вероятно тогава вашата срамежлива лунна госпожица ще отхвърли всичките си стотици задръжки и ще се превърне в морска нимфа, която досега никога не сте откривали у нея. Не - няма да имате този късмет ако не я обичате безгранично и истински. - Справка: два поста по-надолу, без морето.

Страховете на вашето лунно момиче може да ви съсипят (нея също). Няма как да я убедите, че е наистина хубава, много умна и достатъчно млада. Тамън ще си мислите, че сте успели и тя ще влезе в ново настроение. Генералните промени ще са около 4 пъти месечно при всяка четвъртина на Луната с епизодични флуктуации поне два пъти дневно заради приливите и отливите. Но единствения шанс е да продължавате да опитвате - ако и декларирате нещо по 15-20 пъти дневно, някъде малко преди златната ви сватба има някакъв шанс да сте я уверили във въпросното твърдение. - Хмм, айде сега, златната сватба чак. Но няколко месеца поне …

Ужасно несправедливо е да си играете със сърцето на такова девойче, защото тя ви обича, уважава, слуша и по малко се заяжда с вас искрено и предано. Ако ще се хващате на хорото, играйте го докрай. - Разбрахте ли сега :) ? Несправедливо не, ами направо е жестоко. Няма да навлизам в подробности.

И дано да нямате ревматизъм или някаква непоносимост към влагата, защото винаги е нужно да носите носни кърпички със себе си. Тези девойки много плачат! Просто идея си нямате на какво са способни! - Мисля си, поне една моя читателка има идея :) :) :) .

И мъжете и жените Раци са трудни партньори в живота заради своята прекалена чувствителност, грижовност и вглеждане в детайлите. Много често са абсурдно емоционални и не е трудно да забележите как нервно чупят пръсти или нервничат с крак.

Трябва да приемете странностите на Рака ако го обичате истински, защото той не може да се промени. Още от самото начало ще забележите техните лунни настроения и те трябва да ви харесват каквито са. - Браво, Йовко. Каза ли им го най-накрая, а ?!? :) .

March 6, 2007

Filed under: Standard — at 12:33 am

Седим тук в задната част на един денонощен diner, на една голяма маса с много статии и книги по нея. Макар че сме двама, 90% от нещата на масата са мои; освен това не ги използвам. Минава полунощ. Единият от нас си пише дисертацията, а аз се опитвам за свърша презентацията си за петък. Като гледам май ще сме тук до 6 поне. Кафето е в неограничено количество, слушам Jason Mraz (да, знам, знам!) и всъщност се чувствам много продуктивна. Има още десетина подобни загубеняци без личен нощен живот тук. Понякога се чудя “защо”, но сега гледам да не мисля за това, а просто … да си свърша задачата.
Пак си разбих тотално режима: ден, нощ, светло, тъмно. Така е като няма човек фиксирано работно време, нито пък лична организация. Поне ходих днес на фитнес, та се чувствам изключително будна в момента.
Айде, ще ви пиша пак … скоро :) . Ега си тъпия и безсмислен пост.

« Previous PageNext Page »

Valid XHTML 1.0 Valid CSS 2